– Има спорове по този въпрос. Част от кожата под въжетата на една от китките му е посиняла и според тях това сочи, че е бил вързан, преди да бъде убит, но нямаме индикация дали още е бил в съзнание, когато са го стегнали с въжетата. Проблемът е, че тази проклета киселина е заличила от пода всички белези от борба, каквито може да е имало, както и следи от тътрене на тялото. Бил е едър, тежък мъж...
– По-лесно е да се справиш с него, ако е вързан – съгласи се Страйк, като си мислеше за ниската и слаба Лионора. – Добре е да се знае все пак ъгълът, от който е бил ударен.
– Отгоре – отвърна Анстис, – но не знаем дали е ударен, докато е бил прав, седнал или коленичил...
– Според мен можем да бъдем сигурни, че е убит в същата стая – каза Страйк, следващ собствената си нишка на мисли. – Не виждам кой може да е толкова силен, че да затътри тежък труп по онези стълби.
– Има консенсус, че е умрял, кажи-речи, на мястото, на което е открит. Там е най-голямата концентрация на киселина.
– Знаете ли какъв вид киселина е било?
– О, не ти ли казах? Солна киселина.
Страйк се помъчи да си припомни нещо от уроците по химия.
– Не я ли използват за галванизиране на стомана?
– Покрай другото и за това. Тя е най-разяждащото вещество, което можеш да си купиш легално, и се употребява при куп промишлени процеси. Почиства и силно замърсени повърхности. Странното е, че се произвежда по естествен път и в човешкия организъм. Като гастритна киселина.
Страйк отпи замислено от бирата си.
– В книгата го поливат с витриол.
– Витриолът е сярна киселина, а солната киселина е нейно производно. Действа силно корозивно на човешките тъкани... както сам видя.
– Откъде убиецът се е сдобил с такова количество?
– Ако щеш, вярвай, изглежда, вече я е имало в къщата.
– Но защо, за бога?
– Още не сме открили никой, който да може да ни каже. Имаше празни туби от по един галон на пода в кухнята и прашни контейнери със същото описание в шкаф под стълбите, пълен с вещи и неотварян. Дошли са от промишлена химическа компания в Бирмингам. По празните имаше следи като от ръце с ръкавици.
– Много интересно – отбеляза Страйк и почеса брадичката си.
– Още се опитваме да установим кога и как са купени.
– Ами тъпият предмет, с който е ударен по главата?
– В ателието има старомоден стопер за врата – от масивно желязо, оформен като ютия с дръжка: почти сигурно е било това. Съвпада с отпечатъка в черепа му. И върху него беше излята солна киселина, както и навсякъде другаде.
– Как се очертава времето на смъртта?
– Там е деликатният момент. Ентомологът не желае да се обвърже, твърди, че състоянието на трупа обезсилва обичайните изчисления. Парите от солната киселина са държали насекомите настрани за известно време, така че не може да се определи времето на смъртта от техния ефект. Никоя уважаваща се муха месарка няма да снесе яйца в киселина. Имаше една-две ларви по части от тялото, които не бяха поразени от химикала, но не се е получил обичайният ефект от насекоми. Плюс това отоплението в къщата е било засилено, така че гниенето на трупа може би е започнало малко по-рано, отколкото обичайно би се случило при такова студено време. Но пък солната киселина е попречила на нормалния процес на разложение. Части от трупа са изгорени до кокал. Решаващият фактор щяха да бъдат вътрешностите, последно хранене и прочее, само че те напълно са отстранени от тялото. Изглежда, са останали при убиеца – отбеляза Анстис. – Не бях чувал такова нещо да е правено преди, а ти? Да се отмъкнат цели килограми черва.
– Не – отвърна Страйк, – и за мен е нещо ново.
– В крайна сметка експертите отказват да се ангажират с времева рамка и могат само да кажат, че е мъртъв поне от десет дни. Но аз си поговорих насаме с Ъндърхил, който е най-добрият сред тях, и той ми каза неофициално, че според него Куин е умрял преди две седмици. Наясно е обаче, че доказателствата ще са достатъчно спорни в съда, та да позволят на защитата да маневрира.
– А фармакологията? – попита Страйк, като в мислите си се връщаше към размерите на Куин и колко трудно би било някой да се справи с толкова едро тяло.
– Възможно е да е бил упоен – съгласи се Анстис. – Още нямаме резултатите от кръвните проби и анализираме съдържанието на бутилките в кухнята. Ала – той допи бирата си и със замах остави халбата – има и друг начин, по който той би могъл да е улеснил нещата за убиеца. Куин е обичал да бъде връзван... сексуални игрички.
– Откъде знаеш това?
– От приятелката – отговори Анстис. – Катрин Кент.
– Значи, вече си говорил с нея?
– Да – потвърди Анстис. – Открихме таксиметров шофьор, който качил Куин в девет часа вечерта на пети на няколко пресечки от дома му и го оставил на Литъл Роуд.
– Точно до „Стафорд Крипс Хаус“ – каза Страйк. – Значи, от Лионора е отишъл право при приятелката си.
– Не, не го е направил. Кент била заминала да седи при умиращата си сестра и имаме потвърждение на показанията й. Прекарала е нощта в хосписа. Твърди, че не го е виждала от месец, но беше изненадващо откровена по повод сексуалния им живот.
– Пита ли я за подробности?
