– Съседите от едната страна пъхнали бележка през процепа на вратата с оплакване за миризмата, но онзи, у когото бил ключът, заминал за два месеца в Нова Зеландия преди две седмици. Разговаряхме с него по телефона. За последен път бил в къщата през май, когато приел доставка на няколко пратки, докато вътре имало работници, и ги оставил в антрето. Госпожа Куин не беше особено ясна по въпроса на кого друг може да са давали ключ през годините. Странна жена е тази госпожа Куин, не мислиш ли? – додаде Анстис, променил темата с лекота.
– Не съм се замислял за това – излъга Страйк.
– Съседите я чули да го преследва във вечерта на изчезването му.
– Това не го знаех.
– Да. Изскочила от къщата след него и крещяла. Всички съседи казват едно и също – добави Анстис, като внимателно наблюдаваше Страйк. – Извикала: „Знам накъде си тръгнал, Оуен!“.
– Само си е мислела, че знае – сви рамене Страйк. – Предполагала е, че отива в хотела за отдих на писатели, за който му споменал Крисчън Фишър. „Бигли Хол“.
– Отказва да се изнесе от къщата.
– Има умствено увредена дъщеря, която никога не е нощувала другаде. И как си представяш Лионора да надвие Куин?
– Не си го представям – каза Анстис, – но знаем, че се е възбуждал, като го връзват, а надали тя не е била наясно след над трийсетгодишен брак.
– И според теб след скандала тя е отишла там и е предложила да го поглези с връзване?
Анстис се засмя формално в отговор, после заяви:
– Нещата не изглеждат добре за нея, Боб. Гневна съпруга с ключ за къщата, достъп до ръкописа, солиден мотив, ако е знаела за любовницата, особено ако е бил повдигнат въпросът Куин да изостави нея и дъщеря й заради Кент. Имаме само нейната дума, че „Знам накъде си тръгнал“ означава писателския хотел, а не къщата на Талгарт Роуд.
– Изложено така от теб, звучи убедително – каза Страйк.
– Но ти си на друго мнение.
– Тя е моя клиентка – уточни Страйк. – Плащат ми да търся алтернативи.
– Тя сподели ли с теб къде е работила? – попита Анстис с вид на човек, който се кани да изиграе коза си. – Още в Хей-он-Уай, преди да са били женени?
– Казвай – подкани го Страйк не без голяма доза тревожност.
– В месарницата на чичо й – обяви Анстис.
Страйк чу Тимъти Корморан Анстис отново да трополи по стълбите и да крещи с пълно гърло по повод някакво ново разочарование. За пръв път в неудовлетворителното им познанство Страйк изпита истинско съчувствие и разбиране към момчето.
24
Всички възпитани хора лъжат. Освен това си жена, никога не бива да говориш каквото мислиш.
Уилям Конгрийв,
Тази нощ сънищата на Страйк, повлияни от изпитата през деня „Дъм Бар“, разговора за кръв, киселина и мухи месарки, бяха странни и грозни.
Шарлот се омъжваше и той, Страйк, тичаше към тайнствена готическа катедрала, тичаше на два здрави и цели крака, защото знаеше, че тя току-що е родила неговото дете, и той трябваше да го види, да го спаси. И ето че тя беше там, в огромното тъмно и празно пространство, сама пред олтара в кървавочервена рокля, а някъде, извън полезрението му, вероятно в студената ризница, лежеше бебето му – голо, безпомощно и изоставено.
– Къде е то? – попита я.
– Няма да го видиш. Ти не го искаше. Пък и бездруго нещо не му е наред – отвърна тя.
Боеше се какво ще види, ако влезеше да потърси бебето. Младоженецът никъде не се мяркаше, но тя бе готова за венчавката със спуснат плътен ален воал.
– Остави го, ужасно е – изрече студено, мина покрай него и се отдалечи от олтара, поела по пътеката между пейките към далечната врата. – Ще вземеш да го докосваш – подхвърли през рамо. – Не искам да го пипаш. Все някога ще го видиш. То трябва да бъде обявено пред света – добави тя с чезнещ глас, докато се превръщаше в алено петънце, танцуващо в светлината от отворената врата – ...чрез вестниците...
Събуди се внезапно в сивата светлина на утрото с пресъхнала уста и болезнено пулсиране в коляното въпреки покоя му през нощта.
Зимата се бе плъзнала през нощта като глетчер над Лондон. Дебел скреж бе покрил мансардния му прозорец, а температурата вътре при лошо уплътнената дограма и пълната липса на изолация на покрива беше паднала рязко.
Страйк стана и се пресегна за пуловера в края на леглото. Когато се залови да поставя протезата си, установи, че коляното му е извънредно подуто след пътуването му до „Грийнуич“ и обратно. Водата от душа тече по-дълго от обикновено, преди да стане топла; той увеличи термостата, защото се опасяваше от спукани тръби и замръзнали канали, битови условия при температури под нулата и скъпоструващ водопроводчик. След като се избърса, изрови старите си спортни бандажи от кашона на площадката, за да си стегне коляното.
Отговорът откъде Хели Анстис знаеше за сватбените планове на Шарлот му изплува толкова ясно, сякаш бе разсъждавал над това цяла нощ. Глупав беше, че не се сети по-рано. Подсъзнанието му го бе знаело.
