– Тя май бе под впечатление, че знаем повече, отколкото наистина знаем. Изпя си всичко без много подканяне.
– Навежда към размисъл – рече Страйк. – Тя ми каза, че никога не е чела „Bombyx Mori“.
– И на нас каза същото.
– Ала нейната героиня връзва и подлага на тормоз героя в романа. Може би е искала да заяви официално, че връзва хората заради секс, а не заради мъчения или убийство. Ами копието от ръкописа, който Лионора твърди, че Куин е взел със себе си? Всички бележки и стари машинописни ленти? Тях намерихте ли?
– Не – отговори Анстис. – Докато не научим, че е бил някъде другаде, преди да отиде на Талгарт Роуд, ще се опираме на допускането, че убиецът ги е взел. Къщата беше празна с изключение на малко за ядене и пиене в кухнята, матрак за къмпинг и спален чувал в една от спалните. Изглежда, Куин е нощувал там. И в тази стая беше изляна обилно солна киселина, цялото му легло бе покрито с нея.
– И няма пръстови отпечатъци? Следи от стъпки? Чужди косми, кал?
– Нищо. Наши хора още работят по местопрестъплението, но киселината е унищожила всичко по пътя си. Служителите ни работят с маски, иначе парите ще им изгорят гърлата.
– Някой освен таксиметровия шофьор виждал ли е Куин след изчезването му?
– Никой не е видял Куин да влиза в къщата на Талгарт Роуд, но една съседка от номер 183 го е видяла да излиза една сутрин. В ранните часове на шести. Съседката се прибирала у дома си след купон по случай Нощта на фойерверките.
– Било е тъмно, а тя е през две къщи, така че какво всъщност е видяла?
– Силует на висока фигура с наметало, носел голям сак.
– Голям сак?
– Да – потвърди Анстис.
– Фигурата с наметалото качила ли се е в кола?
– Не, отдалечила се и се изгубила от поглед, но е възможно зад ъгъла да е била паркирана кола.
– А някой друг?
– Един дъртак от „Пътни“ се кълне, че видял Куин на осми. Обадил се в местния полицейски участък и го описал съвсем точно.
– Какво е правел Куин?
– Купувал книги от книжарницата „Бридлингтън“, където работи старецът.
– Доколко убедителен свидетел е?
– Възрастен е, но твърди, че си спомня какво купил Куин, а и физическото описание, което дава, е добро. А пък една жена, която живее в апартаментите срещу мястото на престъплението, смята, че се разминала с Майкъл Фанкорт, който минал покрай къщата също сутринта на осми. Нали го знаеш онзи писател с голямата глава? Известният?
– Да, знам го – бавно отговори Страйк.
– Свидетелката казва, че се обърнала през рамо да го разгледа хубаво, защото го разпознала.
– И само е минал покрай къщата?
– Така твърди тя.
– Някой вече попита ли Фанкорт за това?
– Той е в Германия, но щял да ни сътрудничи на драго сърце, щом се върне. Агентът му се разтопи от любезност и желание да помогне.
– Някаква друга подозрителна активност около Талгарт Роуд? Записи от охранителни камери?
– Единствената камера е разположена под неподходящ ъгъл спрямо къщата, наблюдава пътното движение... Ала най-хубавото го запазих за накрая. Има и още един съсед, от другата страна, през четири къщи, който се кълне, че видял дебела жена в бурка да си отваря вратата и да влиза в къщата следобед на четвърти, а в ръка носела пластмасов плик с храна за вкъщи от арабско заведение. Направило му впечатление, защото къщата толкова дълго не била обитаема. Твърди, че тя прекарала там един час, после си тръгнала.
– Сигурен ли е, че е била тъкмо в къщата на Куин?
– Казва, че е сигурен.
– И е имала ключ?
– Така твърди.
– Бурка – промърмори Страйк. – Да му се не види.
– Не бих се заклел, че зрението му е отлично, носи очила с дебели лещи. Каза ми, че не знаел на улицата да живеят мюсюлмани, та това привлякло вниманието му.
– Значи, Куин евентуално е забелязан два пъти, след като е оставил жена си: в ранните часове на шести и на осми в „Пътни“.
– Да – каза Анстис, – но аз не бих възлагал големи надежди по повод никое от тези твърдения, Боб.
– Ти мислиш, че е умрял още в нощта, след като е напуснал дома си – каза Страйк, като по-скоро излагаше факт, отколкото задаваше въпрос, а Анстис кимна.
– Ъндърхил така мисли.
– Няма ли следа от ножа?
– Нищо. Единственият нож в кухнята беше много тъп, от обикновените. Твърдо с него не би могло да се свърши онова.
– За кого знаем, че е имал ключ от къщата?
– Очевидно клиентката ти – посочи Анстис. – Самият Куин също трябва да е имал. Фанкорт притежава два, каза ни го по телефона. Семейство Куин дали един на агентката, когато организирала някакви ремонтни работи от тяхно име; тя твърди, че им го върнала. Човек от съседната къща имал ключ, за да може да влезе, ако се случела някаква авария.
– Не е ли влязъл, след като вонята е станала толкова силна?