Когато слязоха на „Барънс Корт“, посрещна ги нова снежна вълна. Примижали срещу пухкавите снежинки, се отправиха по указанията на Страйк към Талгарт Роуд. Той все по-силно чувстваше нуждата от бастун. При изписването му от болницата Шарлот му бе дала елегантен и античен бастун от Малака, за който твърдеше, че принадлежал на неин прадядо. Красивият стар бастун бе твърде къс за Страйк и го принуждаваше да се накланя вдясно, когато вървеше. Когато тя бе опаковала вещите му, за да бъдат изнесени от апартамента й, бастунът не беше сред тях.
Когато приближиха къщата, стана ясно, че екипът от полицейски експерти все още работеше на номер 179. Входът бе преграден с лента и на пост стоеше жена полицай, обгърнала тялото си с ръце, за да се защити от студа. Когато се приближиха, тя извърна глава да ги огледа. Очите й се спряха на Страйк и се присвиха.
– Господин Страйк – изрече остро тя.
Служител с цивилни дрехи и рижа коса, който стоеше на прага и разговаряше с някого вътре, се извърна, видя Страйк и бързо слезе по хлъзгавите стълби.
– Добро утро – нехайно поздрави Страйк.
Робин бе разкъсвана между възхищение от дързостта му и безпокойство. Тя хранеше респект към служителите на закона.
– Какво правите отново тук, господин Страйк? – попита вежливо червенокосият мъж. Погледът му обходи Робин по начин, който й се видя донякъде оскърбителен. – Не може да влезете.
– Жалко – рече Страйк. – Ами тогава само ще обиколим периметъра.
Без да обръща внимание на полицаите, които следяха всяко негово движение, Страйк с куцукане мина покрай тях, стигна до номер 183, влезе през портата и изкачи стълбите пред входа. Робин не измисли нещо по-добро, отколкото да го последва; стори го притеснено, усещаща погледите, приковани в гърба й.
– Какво правим? – промърмори тя, когато стигнаха до спасителното пространство под тухления фронтон, където бяха скрити от настойчивите очи на полицаите.
Къщата изглеждаше празна, но тя се притесняваше малко да не би някой внезапно да отвори входната врата.
– Преценяваме дали жена, която живее тук, би могла да види фигура с наметало и сак да излиза от номер 179 в два през нощта – каза Страйк. – И знаеш ли, мисля, че е могла, стига тази улична лампа да не е била загасена. Добре, да пробваме от другата страна.
– Хладновато, а? – подхвърли Страйк на жената констабъл и мъжа до нея, когато двамата с Робин минаха покрай тях. – Анстис каза през четири къщи по-надолу – обърна се към Робин. – Това ще рече номер 171...
И отново Страйк се качи по предните стълби, а Робин глупаво изприпка зад него.
– Чудех се дали той не е сбъркал къщата, но пред номер 177 има червен пластмасов контейнер. Лицето с бурката се е качило по стълбите точно зад него, така че съседът лесно би го забелязал...
Входната врата се отвори.
– Мога ли да ви услужа? – попита мъж с дебели стъкла на очилата.
Страйк понечи да се извини, че са сбъркали къщата, но червенокосият полицай викна нещо неразбираемо от тротоара пред номер 179. Когато никой не му отговори, той прекрачи пластмасовата лента, блокираща достъпа до имота, и се затича към тях.
– Този човек не е полицай! – провикна се нелепо.
– Той не каза, че е – отвърна леко изненадан очилатият мъж.
– Мисля, че приключихме тук – каза Страйк на Робин.
– Не те ли притеснява – попита го Робин, когато се отправиха обратно към станцията на метрото, поразвеселени, но преди всичко нетърпеливи да напуснат мястото – какво би казал приятелят ти Анстис, дето дебнеш така около мястото на престъплението?
– Надали ще се зарадва – отвърна Страйк, като се оглеждаше за охранителни камери, – но никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че трябва да радвам Анстис.
– Постъпил е много почтено, като е споделил с теб резултатите от експертизата – отбеляза Робин.
– Направи го, за да ме отдръпне от случая. Според него всички улики сочат към Лионора. Бедата е, че за момента това е самата истина.
Улицата бе задръстена от превозни средства, наблюдавани от една-единствена камера, доколкото Страйк можеше да види, но пък имаше много преки, в които човек, облякъл тиролската пелерина на Оуен Куин или бурка, би могъл да се изплъзне от поглед, без никой да види кой е всъщност.
Страйк купи две кафета за навън от кафе „Метро“ в сградата на метростанцията, прекосиха граховозелената билетна зала и се отправиха в посока „Уест Бромптън“.
– Не бива да забравяш – каза Страйк на Робин, докато чакаха да сменят влаковете на Ърлс Корт, през което време Робин обърна внимание как Страйк отпускаше цялата си тежест на здравия си крак, – че Куин е изчезнал на пети, Нощта на фойерверките3.
31 Нощта на фойерверките – ежегодно събитие с фойерверки, огньове на открито и празненства. Във Великобритания се свързва с проваления Барутен заговор на Гай Фокс през 1605 г., целящ взривяването на сградата на Парламента. – Б. пр.
– О, господи, разбира се! – възкликна Робин.
