Прецени, че жена в добра форма би могла да вземе разстоянието пеша за по-малко от половин час. Елизабет Тасъл живееше по-далеч от мястото на убийството в сравнение с Катрин Кент, но Страйк, който познаваше района сравнително добре, беше сигурен, че би могла да мине и по-напряко по задните улици с жилищни сгради, като по този начин щеше да избегне и охранителни камери, и проследяване от кола.
Домът й изглеждаше мрачен и неприветлив в този сив зимен ден. Поредната викторианска къща от червени тухли, но лишена от достойнството и чара на сградите по Талгарт Роуд, тя бе разположена на ъгъл и пред нея имаше усойна градина, обрасла с неподдържани храсти златен дъжд. Отново заваля мокър сняг, докато Страйк стоеше загледан над градинската порта и се опитваше да запази цигарата си запалена, прислонил я с длан. Прозорците на втория етаж гледаха към гробището „Фулъм Палъс Роуд“, което представляваше особено потискаща гледка в този сезон с голите си дървета, протегнали клони като кокалести ръце към бялото небе, и редовете от надгробни камъни, губещи се в далечината.
Можеше ли да си представи Елизабет Тасъл с нейния елегантен черен костюм, аленото й червило и неприкрития й гняв срещу Оуен Куин да се връща под прикритието на мрака, оляна с кръв и киселина и понесла торба, пълна с черва?
Студът щипеше безпощадно врата и пръстите на Страйк. Той смачка с обувка угарката от цигарата си и помоли таксиметровия шофьор, наблюдавал го с любопитство, примесено с подозрение, как оглежда къщата на Елизабет Тасъл, да го откара до Хазлит Роуд в „Кенсингтън“. Отпуснат на задната седалка, изпи няколко обезболяващи с вода, купени от „Бутс“.
В таксито бе задушно и миришеше на застоял тютюнев дим, нечистотия и стара кожа. Чистачките на предното стъкло свистяха като приглушени метрономи и ритмично разчистваха замъглен изглед на широкия и оживен Хамърсмит Роуд, където едни до други бяха разположени малки административни сгради и къси участъци от редови жилища. Страйк се загледа към старческия дом „Назарет Хаус“: пак от червени тухли, подобен на църква и излъчващ покой, но с добре охранявани порти с будка, поставящи строго разграничение между питомците му и останалото гражданство.
През замъглените прозорци се видя „Блайд Хаус“ – величествена като дворец сграда с бели куполи, която приличаше на голяма бледорозова торта на фона на сивата киша. Страйк имаше бегъл спомен, че е използвана като склад за един от големите музеи. Таксито зави надясно по Хазлит Роуд.
– Кой номер? – попита шофьорът.
– Ще сляза тук – каза Страйк, защото не желаеше да спира таксито пред самата къща, а и не бе забравил, че му предстои да връща парите, които сега пилееше.
Облегна се тежко на бастуна, благодарен на каучуковия му накрайник, който имаше добро сцепление с хлъзгавата настилка, плати на шофьора и пое нагоре по улицата, за да разгледа по-отблизо дома на семейство Уолдгрейв.
Тези тук бяха истински градски къщи на по четири етажа, като се включваше сутеренът, от златисти тухли, с класически корнизи в бяло над вратите и прозорците, орнаменти от венци под прозорците на последния етаж и огради от ковано желязо. Повечето от тях бяха разделени на апартаменти. Нямаше предни дворове, само стъпала, водещи към сутерена.
Долавяше се известна запуснатост и изгубена бивша изисканост в дребни детайли като случайно съчетани растения на един от балконите, велосипед на друг, а на трети – забравено в мокрото време пране, което бе на път да замръзне.
Къщата, която Уолдгрейв споделяше със съпругата си, беше една от малкото останали еднофамилни на улицата. Докато я разглеждаше, Страйк се питаше колко би могъл да печели главен редактор и си припомни подхвърлената от Нина забележка, че съпругата на Уолдгрейв произхожда от заможни среди. На балкона на първия етаж (наложи му се да пресече улицата, за да го види добре) бяха поставени два подгизнали шезлонга, чийто десен представляваше корици на стари издания на „Пенгуин“, а помежду тях – малка масичка от ковано желязо като от парижко бистро.
Той отново запали цигара и се върна на отсрещната страна на улицата, за да огледа сутерена, където живееше дъщерята на Уолдгрейв, и се запита дали Куин не е обсъждал съдържанието на „Bombyx Mori“ със своя редактор още преди предаването на ръкописа. Възможно ли бе този добродушен човек с очила с рогови рамки да е кимал ентусиазирано и да е съдействал за окончателния облик на нелепата кървава сцена със съзнанието, че един ден ще я възпроизведе на живо?
Пред входната врата на сутеренния апартамент бяха струпани черни чували за боклук. Изглежда, Джоана Уолдгрейв бе предприела мащабно разчистване. Страйк се обърна с гръб и огледа петдесетте прозореца, обърнати към предните врати на семейство Уолдгрейв. На Уолдгрейв му трябваше нечуван късмет, за да влезе и излезе незабелязан от изложената си на толкова масов показ къща.
