Ала бедата беше, заключи унило Страйк, че дори Джери Уолдгрейв да бе зърнат как се промъква в два часа през нощта в дома си с подозрително издута торба през рамо, съдебните заседатели трябваше да бъдат убедени, че Оуен Куин не е бил жив и здрав по това време. Съществуваха твърде много съмнения по повод времето на настъпване на смъртта. До този момент убиецът бе разполагал с цели деветнайсет дни, през които да се отърве от уликите – продължителен и полезен период.
Къде можеше да са се дянали вътрешностите на Оуен Куин? Какво се правеше, запита се Страйк, с килограми прясно извадени от човешко тяло стомах и черва? Заравяш ги? Хвърляш ги в реката? Пускаш ги в общински контейнер за боклук? Със сигурност не биха горели добре...
Входната врата на къщата на Уолдгрейв се отвори и чернокоса, с вдълбани от често смръщване бръчки жена слезе по трите стъпала. Носеше късо яркочервено палто и изглеждаше ядосана.
– Наблюдавах ви през прозореца – подвикна тя на Страйк и когато се приближи, той разпозна Фенела, съпругата на Уолдгрейв. – Какво си въобразявате, че правите? Защо е този интерес към къщата ми?
– Чакам агента по недвижими имоти – излъга мигновено Страйк, без да покаже и следа от смущение. – Нали това е сутеренът, който се дава под наем?
– О – промълви изненадано тя. – Не... той е през три къщи нататък – каза и посочи.
Личеше си, че клони да му се извини, но в крайна сметка предпочете да не си прави труда. Вместо това го отмина на лачените си обувки с висок ток, крайно неподходящи за заснежените улици, и се отправи към волво, паркирано наблизо. В черната й коса се виждаха бели корени и при близостта им той усети лошия й дъх, примесен с алкохол. Припомни си, че е в полезрението й в огледалото за обратно виждане и се отправи в посоката, указана от нея, изчака я да потегли – при което тя едва не закачи паркирания пред нея ситроен – и внимателно закрачи към една странична улица, където можеше да надзърне над стена към редица задни дворове.
Нямаше нищо забележително в този на Уолдгрейв освен стара барака. Моравата беше отъпкана и неспретната и комплект градински мебели се мъдреха тъжно в далечния й край, явно отдавна неизползвани. Докато оглеждаше разхвърляния двор, Страйк се замисли невесело върху вероятността от сейфове, парцели и гаражи, които не му бяха известни.
Изстена вътрешно при перспективата за дългото, студено и мокро пътешествие, което му предстоеше, и обмисли вариантите. Беше най-близо до метростанцията „Кенсингтън Олимпия“, но те пускаха линията, която му беше нужна, само в уикендите. Като надземна станция „Хамърсмит“ щеше да му е по-лесна за придвижване, отколкото „Барънс Корт“, така че избра по-дългото разстояние.
Тъкмо бе излязъл на Блайд Роуд и потрепваше от болка при всяка крачка, когато мобилният му телефон иззвъня: Анстис.
– На какво си играеш, Боб?
– Тоест? – попита Страйк, като продължаваше да куцука, а в коляното му се забиваха ножове.
– Обикалял си около местопрестъплението.
– Върнах се да огледам. Всички граждани имат право на това. Не съм предприемал никакви действия.
– Опитвал си се да говориш със съсед...
– Отвори, без да съм позвънил – обясни Страйк. – Не съм споменал и дума за Куин.
– Слушай, Страйк...
На детектива не му убегна преминаването към истинското му име и го прие без съжаление. Никога не бе харесвал прякора, даден му от Анстис.
– Казах ти, че не бива да ни се пречкаш в краката.
– Няма как, Анстис – отвърна спокойно Страйк. – Имам клиентка...
– Забрави я тази клиентка – прекъсна го Анстис. – С всяка информация, която получаваме, все повече заприличва на убийца. Съветът ми е да ограничиш загубите си, защото си създаваш много врагове. Предупредих те...
– Направи го, да – потвърди Страйк. – Нямаше как да си по-ясен. Никой няма да може да те обвини в нищо, Анстис.
– Не те предупреждавам, за да си покрия собствения задник – тросна се ядосано Анстис.
Страйк продължи да върви мълчаливо с неудобно притиснат към ухото телефон. След кратка пауза Анстис додаде:
– Получихме фармакологичния доклад. Малко количество алкохол в кръвта, нищо друго.
– Добре.
– Следобед ще пратят кучета на Мъкинг Маршиз. Опитват се да изпреварят лошото време. Очаква се обилен снеговалеж.
Мъкинг Маршиз, както Страйк знаеше, беше най-голямото сметище в Обединеното кралство; обслужваше Лондон, чиито общински и промишлени отпадъци бяха извозвани с грозни шлепове по Темза.
– Смятате, че вътрешностите са изхвърлени в кофа за смет?
– В контейнер за извозване на строителни отпадъци. Зад ъгъла на Талгарт Роуд се е извършвал ремонт; имало е два такива, паркирани отпред до осми. В този студ вътрешностите може да не са привлекли мухи. Проверихме и тъкмо там извозват отпадъците строителите: на Мъкинг Маршиз.
– Ами пожелавам ви успех.
– Опитвам се да ти спестя време и сили, приятелю.
– Ясно. Много съм ти признателен.
