Той заобиколи откъм мястото на пътника. Робин знаеше, че не бива да му предлага помощ; долавяше зона на изключване около него, сякаш по телепатия той внушаваше отхвърляне на всякакви предложения за съдействие или съчувствие, ала Робин се тревожеше, че няма да успее да се качи вътре самичък. Страйк метна патериците си на задната седалка, застана за миг в крехко равновесие, после демонстрира мощ на торса си, каквато Робин не бе виждала у него, и плавно се намести на седалката.
Робин побърза да скочи обратно вътре, сложи си колана и излезе на заден ход от мястото за паркиране. Нежеланието на Страйк да приеме нейната загриженост издигна стена между тях и съчувствието й бе примесено с известна доза негодувание, че дори в такава мъничка степен той не я допускаше до себе си. Кога му бе треперила и демонстрирала майчински грижи? Най-многото, което бе сторила, бе да му подаде парацетамол...
Страйк съзнаваше, че се държи неразумно, ала това разбиране само засилваше неговата раздразнителност. Още със събуждането му стана ясно, че да поставя протеза на това пламнало, подуто и извънредно болезнено коляно щеше да е напълно идиотска постъпка. Беше принуден да се смъкне по задник като малко дете по металните стълби. Минаването по заледения Чаринг Крос Роуд на патерици му бе спечелило взиране от страна на малкото ранобудни пешеходци, осмелили се да излязат по тъмно при температури под нулата. Не бе желал никога да се връща към това състояние, но се бе случило, и то само поради моментно забравяне, че не беше целият Страйк от сънищата си.
Отбеляза с облекчение, че поне Робин умееше да шофира. Сестра му Луси бе разсеяна и ненадеждна зад волана. Шарлот винаги бе карала своя лексус по начин, който причиняваше на Страйк физическа болка: минаваше с висока скорост на червен светофар, пушеше, бъбреше по мобилния си телефон, разминаваше се на сантиметри от велосипедисти и отворени врати на паркирани коли... Откакто вайкингът се бе взривил около него на онзи черен път, Страйк се притесняваше силно да го вози шофьор, който не е професионалист.
След дълго мълчание Робин каза:
– Отзад в раницата има кафе.
– Какво?
– В раницата... има термос. Прецених, че е по-добре да не спираме, ако не се налага. Има и бисквити.
Чистачките работеха и си проправяха път между падащия върху стъклото сняг.
– Ти си истинско чудо, дявол го взел – каза той и цялата му резервираност се стопи.
Не беше успял да закуси, защото безплодните усилия да си постави протезата, а после да търси безопасни за крачола на панталоните си и да се смъкне по стълбите му бяха отнели двойно повече време, отколкото си бе отделил. Против волята си Робин не успя да сдържи лека усмивка.
Страйк си сипа кафе и изяде няколко бисквити, а с намаляването на глада му възхищението от умелото шофиране на Робин се увеличаваше.
– Какво кара Матю? – попита той, докато преминаваха по виадукта „Бостън Манър“.
– Нищо – отвърна Робин. – Нямаме кола в Лондон.
– Да, няма нужда – каза Страйк, а пред себе си отбеляза, че ако някога дадеше на Робин заплатата, която заслужаваше, можеха и да си позволят кола.
– Какво се каниш да питаш Даниъл Чард? – поинтересува се Робин.
– Много неща – отвърна Страйк и бръсна трохите от тъмното си сако. – Преди всичко дали се е бил отказал от Куин и ако да, по каква причина. Умът ми не побира как би могъл Куин, при всичкото му малоумие, да се осмели да напада човека, държал в ръцете си прехраната му, който при това е имал средствата да го разсипе от съдебни искове.
Известно време Страйк подъвка бисквита, преглътна и добави:
– Освен ако Джери Уолдгрейв не е прав и Куин не е претърпял нервен срив, та в това си състояние е бичувал в романа си всички, които според него са били виновни за слабите му продажби.
Робин, която беше дочела „Bombyx Mori“ предишния ден, докато Страйк обядваше с Елизабет Тасъл, се усъмни:
– Не е ли писането му твърде смислено за човек с нервен срив?
– Синтаксисът си е наред, но малко ще са онези, които няма да се съгласят, че съдържанието е направо налудничаво.
– Другите му романи са много подобни.
– И все пак никой не е чак толкова откачен като „Bombyx Mori“ – отбеляза Страйк. – И „Грехът на Хобарт“, и „Братята Балзак“ имат сюжет.
– Този също има.
– Дали? Или малкият поход на Бомбикс е просто удобен начин да се отправят куп атаки към различни хора?
Снегът се бе усилил, когато отминаха отклонението за „Хийтроу“, заприказвани за гротескни елементи в романа; посмяха се малко на нелепата логика и разните чудатости. Дърветата от двете страни на магистралата бяха като посипани с тонове пудра захар.
– Може би Куин се е родил с четиристотин години по-късно – подхвърли Страйк, като продължаваше да гризе бисквити. – Елизабет Тасъл ми каза за пиеса с главен мотив отмъщение от епохата на Джеймс I, в която има отровен скелет, предрешен като жена. Май някой го изчуква и умира. Не е толкова далеч от Фалос Импудикус, който се кани да...
– Недей – спря го Робин с лек смях и потръпна.
