– Да, срещнахме се следобеда – отвърна му. – Току-що отново говорих с нея. Търсила те сутринта и не можала да се свърже.
– Да, тръгнах рано от къщи и съм я пропуснал.
– Имам разрешението й да ти кажа...
– Какво се е случило?
– Прибрали са я за разпит. В момента пътувам към участъка.
– По дяволите – изруга Страйк. – По дяволите. Какво имат срещу нея?
– Тя ми каза, че открили снимки в спалнята им с Куин. Очевидно той обичал да бъде връзван, а също и да бъде сниман в това положение – съобщи Илса спокойно, но с иронична нотка в гласа. – Разправяше ми го, сякаш говореше за градинарство.
Той чуваше глухия шум на движението в Централен Лондон. Тук, на магистралата, най-силните звуци бяха съскането на чистачките, ритмичното ръмжене на мощния двигател и от време на време изфучаването на изпреварващи ги коли, управлявани от явно безразсъдни шофьори с оглед на навяващия сняг.
– Човек би помислил, че ще й стигне умът да се отърве от снимките – отбеляза Страйк.
– Ще се престоря, че не съм чула това ти предложение за унищожаване на доказателства – престорено строго изрече Илса.
– Тези снимки не са никакво шибано доказателство – възрази Страйк. – Боже мой, то се знае, че тия двамата са правили извратен секс, как иначе Лионора би задържала мъж като Куин? Умът на Анстис е прекалено праволинеен, това е проблемът; смята, че всичко освен мисионерската поза е доказателство за престъпни тенденции.
– Откъде знаеш за сексуалните навици на водещия следствието? – попита развеселена Илса.
– Той е човекът, когото издърпах отзад в онзи автомобил в Афганистан – поясни Страйк.
– О – изрече Илса.
– Решил е, че Лионора е извършителката. Но мръсните снимки са всичко, с което разполагат...
– Не са. Ти знаеше ли, че семейство Куин са имали заключен шкаф?
Страйк се напрегна, внезапно разтревожен. Възможно ли бе да е грешил, и то много?
– Е, знаеше ли?
– Какво са намерили там? – попита Страйк, изоставил безгрижния тон. – Да не би червата?
– Какво каза? Счу ми се „да не би червата“!
– Какво са намерили? – коригира се Страйк.
– Не знам, но вероятно ще разбера, като отида там.
– Тя нали не е арестувана?
– Повикана е само за разпит, но са сигурни, че е тя, личи си. А според мен Лионора не съзнава колко сериозни стават нещата. Когато ми позвъни, говореше само как дъщеря й останала у съседката, как дъщеря й се разстроила...
– Дъщерята е на двайсет и четири години и има проблеми със заучаването.
– О – промълви Илса. – Тъжно... Слушай, почти стигнах, трябва да затварям.
– Дръж ме в течение.
– Не очаквай нищо скоро. Имам чувството, че доста ще се позабавим.
– По дяволите – каза отново Страйк, като затвори.
– Какво се е случило?
Огромна цистерна напусна бавната лента, за да изпревари хонда сивик със знак „Бебе в колата“ на задното стъкло. Страйк наблюдаваше корпуса й, подобен на гигантски сребрист куршум, да ускорява по заледеното платно и отбеляза с неизречено одобрение, че Робин намали и остави по-голяма спирачна дистанция.
– От полицията са прибрали Лионора за разпит.
Робин ахна.
– Открили снимки с Куин, вързан в спалнята им, и нещо друго в заключен шкаф, но Илса не знаеше какво...
На Страйк му се бе случвало и преди. Този мигновен преход от спокойствие към бедствие. Забавянето на времето. Напрягането и крещенето на всички сетива.
Цистерната поднесе и се изви под остър ъгъл.
Той се чу да изкрещява „СПИРАЧКА!“, защото това бе сторил последния път, когато се опита да отбута смъртта...
Ала Робин натисна педала за газта. Колата с рев се устреми напред. Нямаше място за минаване. Камионът се килна на една страна върху заледения път и се завъртя; хондата сивик го удари, преобърна се на покрив и се хлъзна встрани по платното; голф и мерцедес се блъснаха един в друг и блокирани заедно, полетяха към кабината на цистерната...
Носеха се към крайпътната канавка. Робин мина на сантиметри покрай преобърнатата хонда сивик. Страйк сграбчи дръжката на вратата, когато ленд крузърът заподскача с висока скорост по неравната земя – задната част на цистерната се завърташе смъртоносно към тях, ала те се движеха толкова бързо, че ги пропусна на косъм – силно подскачане, главата на Страйк се удари в тавана и ето че с обратен волан се върнаха отново на платното от другата страна на мелето, незасегнати.
– Мамичката му...
Тя най-сетне натисна спирачка при пълен контрол над колата и спря на твърдия банкет, а лицето й бе бяло като снега, трупащ се върху предното стъкло.
– В онази хонда сивик имаше дете.
И преди да е успял да каже още нещо, тя вече бе слязла и тръшнала вратата зад гърба си. Той се наведе към задната седалка в опит да вземе патериците си. Никога не бе усещал по-остро своята инвалидност. Тъкмо бе успял да придърпа патериците до себе си, когато чу сирени. Погледна с примижали очи през задното стъкло и зърна далечното проблясване на синя светлина. Полицията вече бе дошла. А той беше еднокрако и ненужно усложнение. Изруга и метна патериците обратно.
Робин се върна в колата десет минути по-късно.
