И така, Карол се поинтересува как бе минал денят му, и той й разказа. Според него разговорът им беше такъв, какъвто вероятно се водеше ежедневно между приятели, а сигурно и между любовници. Но разбира се, това нямаше да продължи дълго. Стигна се до момента, в който, за да се съхрани равновесието, той трябваше да попита как е минал нейният ден. И тя му разказа.

Когато приключи с разказа си, тя опря лакът на страничната облегалка на стола и прокара пръсти през гъстата си коса.

— Този случай не прилича на нито един от останалите, по които съм работила досега. Когато се стигне до убийство, това означава, че двама души, или дори повече, се изправят един срещу друг. Някой извършва нещо, в резултат на което друг умира. Двата пункта могат да бъдат свързани с помощта на резултатите от съдебномедицинската експертиза, показанията на свидетели, събраните улики. Съществува някакъв точен миг във времето, когато е извършено убийството. Но в този случай няма нищо подобно. Съществува огромен интервал между деянието, станало причина за смъртта на Роби Бишоп, и действителната му смърт. Нямаме никаква представа къде и кога е извършено фаталното действие и с кого е бил той тогава — тя започна да чопли мокета с върха на обувката си. — Колкото повече неща откриваме, толкова по-неясно става. Кевин беше прав, този убиец е досущ като проклетия Каспар, дружелюбния призрак.

Тони изчака, за да се убеди, че е дала докрай израз на раздразнението си.

— Положението не е чак толкова лошо, колкото го представяш. Все пак знаем някои неща за него. Искам да кажа, извън това, че е учил в гимназията в Харистаун, и че познава Темпъл Фийлдс не по-зле от опитна проститутка.

Карол го изгледа скептично.

— И какво знаем?

— Знаем, че умее да планира действията си. Обмислил е всичко в подробности, преценил е точно докъде се простират рисковете, които е склонен да поеме, следователно знаем и че не е безразсъден. Не изпитва нуждата да гледа как жертвата му страда. Задоволява го напълно да е някъде далеч, когато тя умира. Така че какъвто и да е бил, надали е бил побойникът на класа. А имаме ли някаква представа дали Роби е бил побойник като ученик?

Карол поклати глава.

— Доколкото знам, не. Всички твърдят, че е бил очарователно момче. Но разбира се, все още ни предстои да преровим сведенията за всички, които са регистрирани в „Бест Дейс“ и са го познавали.

— Добре. Значи не може да става дума за отмъщение на човек, когото са унижавали в ученическите му години. Освен ако все пак не съществува елемент на отмъщение, подбудено по-скоро от завист заради успеха… — Тони замълча и се намръщи. — Трябва да обмисля допълнително този въпрос. Но знаем и друго — че този човек разбира нещо от химия и фармакология. Разбираш ли, той дори не е извличал рицин, а е направил супозитории със съдържание на рицин. На негово място аз не бих имал представа от къде да започна.

Карол се наведе, бръкна в пазарската торба, с която бе дошла, и извади бутилка австралийско червено вино с капаче на винт.

— Лично аз бих започнала да се ровя в интернет. В наши дни това е мястото, откъдето може да се узнае всичко, нали? Дали е позволено да ти налея малко?

— Вероятно не, но това не бива да те притеснява. В банята има две пластмасови чаши.

Когато Карол се върна с две солидни дози червено вино, той каза:

— А като стана дума за интернет…

— Ммм? — Карол отпи с наслада. Беше изпила две чаши след аутопсията, но като изключим тях, това беше първата й напитка за деня, само по себе си малко постижение.

— Струва ми се, че това не е първия път, когато е извършил нещо подобно. Забелязвам у него прекалена самоувереност, за да бъде начинаещ.

— На теб навсякъде ти се привиждат серийни убийци, Тони. Какви доказателства би могъл да имаш за подобна хипотеза? Искам да кажа, като изключим факта, че този убиец е или много ловък, или голям късметлия, и на теб това не ти се нрави.

— Аз не вярвам в късмета. Казваме, че сме имали късмет, когато интуицията ни поведе в правилната посока. А интуицията е плод на опита и наблюдателността. Знаеш ли, че според последните изследвания вземаме по-добри решения, когато следваме инстинкта си, отколкото след като сме претеглили всички „за“ и „против“ в дадена ситуация?

Карол се ухили.

— Забелязвам, че склонността ти да разчиташ прекалено много на собствената си интуиция започва да се възвръща. Но ти не отговори на въпроса ми, Тони. От къде имаш доказателства, че той не върши такова нещо за първи път?

Перейти на страницу:

Похожие книги