— Давайте — каза той накрая, очаквайки примирено някакви подходящи за Гаргантюа блюда с потънало в сос месо, неопределими зеленчуци и клисав ориз. Не беше необходимо да идва в Дъдли, ако държеше да яде нещо подобно, но пък ако в замяна на това щеше да узнае всичко, което го интересуваше за Рийс Бътлър, щеше да погълне мъжествено всичко, а на връщане щеше да спре някъде и да си купи лекарство против киселини.
— Обичам това място — поясни Сингх. — Собственици са двама от чичовците ми, но това е само един от допълнителните плюсове. Ако можех, щях да вечерям тук всеки ден.
Сам се опита да отклони очи от внушителното шкембе на Сингх и преглътна натрапващия се отговор.
— Няма нищо по-хубаво от добре приготвеното къри — излъга той. Сингх повика сервитьора и задърдори на някакъв език, който според Сам трябваше да е пенджаби.
После Сингх насочи отново вниманието си към Сам.
— И така, вие се интересувате от Рийс Бътлър. Е, в този случай не са необходими големи пояснения, Сами. Не е необходимо да си участник в телевизионно състезание за умници, за да загрееш, че е нещо във връзка с Роби Бишоп. Странно, аз споменах, че не е зле да ви се обадим и да разкажем за нашия Рийс, но сержантът рече, че било много далечна възможност. А после чух записа ви на гласовата ми поща, с който поискахте да се срещнем — той се изсмя толкова гръмогласно, че привлече вниманието на хората през три маси от тяхната. — Винаги е приятно да се окажеш прав.
— Честно казано, Джонти, нямаме никаква шибана следа. Аз просто се хващам за сламки — каза Сам. Сервитьорът пристигна с куп пикантни хлебчета и туршия. Сингх се нахвърли върху тях с настървение. Сам изчака да се изпари първоначалният му ентусиазъм, после отчупи деликатно едно парче от хлебчето. Поне са пресни и добре изпечени, каза си той, когато небцето му се подразни от лютивото ухапване на черния пипер.
— Значи, когато очарователната Бинди ти разказа за Рийс Бътлър, ти реши да се поозърнеш тук? Много си прав, Сами, и аз на твое място бих постъпил така.
Сам не се постара да поясни, че името на Рийс Бътлър не се е появило точно по този начин в процеса на разследването.
— Е, какво можеш да ми кажеш за Рийс Бътлър?
В същия миг на масата се появи половинметрова планина от „бхаджи“ и „пакора“6 и Сингх се зае с тях. Между хапките, а понякога и докато дъвчеше, което изглеждаше доста заплашително, той разказа историята на Рийс Бътлър.
— В повечето случаи това би било работа за униформените патрули — сдърпване пред нощен клуб. Повикаха и нас, защото беше замесена знаменитост — той се ухили. — Разбира се, има и хора, които считат, че е трябвало да оставим Рийс да удари един як пердах на Роби, защото именно на него „Викс“ дължаха победния си гол срещу „Вила“ на четвъртфиналите за купата миналата година. Но каквото и да сте чували за нашия регион, ние тук вече не приемаме такива неща.
Сам захапа едно съвършено приготвено рибно кюфтенце, отвън беше хрупкаво, а отвътре месото се топеше, и започна да коригира първоначалното си впечатление от ресторанта като едно от безбройните подобни заведения.
— Храната е чудесна — каза той, и забеляза, че е намерил най-прекия път към сърцето на Сингх.
Едрият мъжага светна целият.
— Фантастично е, нали? Така или иначе, докато ние пристигнахме, всичко беше приключило. Според свидетелите Роби излязъл от клуба с двама приятели, и Рийс Бътлър се нахвърлил върху него с ритници и юмруци. За късмет на Роби се оказало, че нашият господин Бътлър не е минал кой знае каква школа в схватките. Успял да го удари и посрита веднъж-дваж, но приятелите на Роби го издърпали и задържали, докато униформените колеги пристигнали. Когато дойдохме и ние, решихме да отведем всички в участъка и да си изясним всичко там, далеч от любопитни очи и от обективите на камерите.
От ордьоврите бяха останали само трохи. Още преди Сам да успее да си поеме дъх, сервитьорът прибра празната чиния и сложи на нейно място половин дузина други с основните ястия. Имаше и голямо блюдо гъби с ориз, съпроводено от най-различни видове индийски хляб. Различните аромати погъделичкаха обонянието на Сам и събудиха у него неподозиран апетит. Сингх напълни догоре чинията си и подкани с жест Сам да стори същото. Не се наложи да го кани повторно.
— Първоначално Роби настояваше да го пуснем. Не бил пострадал сериозно, случвало се хората да се увлекат, нищо лошо не било станало, дрън-дрън. Тогава аз споменах името на Бътлър и той тутакси започна: „Копелето трябва да понесе най-строгото предвидено наказание, приберете го, той е обществено опасен!“. Честна дума, така и не можах да го разбера. Оставих го да вдига гири пред помощника ми и слязох долу в стаята за разпити, за да проверя дали Бътлър няма да каже нещо по въпроса. И всичко се разбра. Че Бинди Блайт била любовта на живота му, че Роби ги бил разделил, че не се отнасял добре с нея, и че Бътлър решил да му даде урок.
Сингх посочи с вилицата си някаква тъмнокафява яхния.
