— Трябва да опиташ това. Агнешко, спанак, патладжани — а какви са подправките, това знае само леля ми. Казвам ти, за една чиния от това ядене ще си готов да продадеш родната си баба. — Отчупи парче хляб и го натопи в агнешката яхния, а после успя ловко да го пъхне в устата си, без на покривката да капне дори капка. — И така, аз му разясних положението. Обясних му, че ако продължава по този начин, накрая ще се озове зад решетките. Че това би бил краят за възпитано момче от средната класа като него… И в този момент той капитулира. Сълзи и сополи, пълна програма. Оказа се, че вече бил уволнен, и че това го накарало да изгуби контрол над себе си. Така че двамата си поговорихме задушевно, в резултат на което той осъзна, че е тръгнал по лош път — Сингх замълча за момент, за да натъпче още храна в устата си.
— Яденето е страхотно — отбеляза Сам. — Последната седмица беше такава, че ме кара наистина да го оценя по достойнство. Е, и какво стана после?
— Ами върнах се, за да поговоря пак с Роби. Подчертах, че няма да направи услуга нито на приятелката си, нито на себе си, ако помъкне това жалко, нещастно копеле по съдилищата. Казах, че Бътлър е обещал никога повече да не прави опити да се вижда с Бинди, да я остави на мира, и че според мен най-разумното е да пуснем Бътлър с предупреждение и да забравим цялата история. Роби не беше във възторг, но прецени, че е по-разумно да не се вдига шум във вестниците. Накрая обещах лично да хвърлям по едно око на Бътлър, и Роби се предаде. Споразумяхме се, че ако Бътлър отново се появи около Бинди, ще го приберем веднага за сексуален тормоз.
Той загледа Сам с очакване.
— И какво? — подаде Сам необходимата реплика.
— Спазих обещанието си. В продължение на няколко месеца посещавах през седмица Бътлър без предупреждение. Първия път, когато отидох, цялото му жилище беше облепено със снимки на Бинди и вестникарски материали за нея. Казах му да разкара всичко, че ако наистина има намерение да я забрави и да започне да живее нормално живота си, ще е по-добре да не вижда лицето й, накъдето се обърне. Следващия път беше чисто — човек би повярвал, че дори не е чувал за нея. И така продължи и нататък. Нито Бинди, нито Роби са ми се обаждали, затова предполагам, че е изпълнил обещанието си. Накрая, преди около шест седмици, той най-сетне успя да си намери нова работа. Замина за Нюкасъл и това е краят на цялата история.
Сингх отклони за миг вниманието си от храната и се зае да рови из джобовете си. Измъкна едно сгънато листче и го подаде на Сам.
— Това е адресът, на който трябва да се препраща пощата му в Нюкасъл.
Сам го пъхна в джоба си, без да го погледне.
— Ами тази негова нова работа… Какво работи всъщност този Бътлър?
Лукава усмивка се плъзна полека по лицето на Джонти Сингх, и разкри късче спанак в пролуката между предните му зъби.
— Вече мислех, че никога няма да попиташ — каза той. — Работи като помощник-лаборант. Във фармацевтични предприятия.
Карол беше права. Той преследваше призраци, но не тези призраци, които имаше предвид тя. Тони въртеше глава на възглавницата си. Имаше нужда да говори с някого, но нямаше човек, който би могъл да го изслуша. Не искаше да замесва в това Карол, защото не искаше тя да узнава някои неща от миналото му. Един-единствен път срещна психиатър, който му вдъхна доверие дотолкова, че да сподели с него проблемите си, и това беше по време на едно пътуване в Перу, когато ползваше редовния си академичен отпуск. Не можеше да си представи как би започнал да обяснява това, което го измъчваше, на човек от свитата на доктор Чакрабарти.
Той въздъхна и натисна копчето, с което викаше сестрата. Все пак имаше човек, комуто можеше да повери тайните си. Въпросът беше само дали щяха да разрешат на Тони да го посети.
Необходими бяха двайсет минути, един разговор по телефона с Гриша Шаталов, инвалидна количка и санитар, но в крайна сметка Тони успя да остане насаме със замразения труп на Роби Бишоп. Столът на Тони беше опрян с гръб в стената, на която бяха наредени чекмеджетата на моргата. Това, в което лежеше Роби, бе издърпано и той се намираше точно до него.
— Не бих те познал — започна Тони, когато вратата се затвори зад санитаря. — Обещавам да направя всичко по силите си, за да помогна на Карол да намери човека, който направи това с теб. В замяна ти можеш да ме изслушаш.
Има неща, които човек за нищо на света не би казал на друг човек. Не и ако прави това, което правя аз. Нищо не би могло да те подготви за отвращението и ужаса, които биха се изписали по лицата им. И това би било само началото. Те не биха събрали сили да оставят нещата така. Биха изпитали необходимост да предприемат нещо. Нещо във връзка с мен.
А аз наистина не бих искал някой да предприема нещо във връзка с мен. Не защото съм щастлив човек, който не познава болка и се радва на добра социална адаптация. А защото очевидно не съм нито едно от тези неща. Как бих могъл да бъда, при положение, че върша това, което върша?
