— Още доста време няма да мръднем оттук, командире — търпеливо отвърна Мут. — Да го направим сега, докато имаме възможност.
„Прав е“, помисли си Ханон. Лековъоръжените войници бяха пуснати напред току-що. Истинската битка щеше да започне след часове, а по залез-слънце кожата на гърдите му щеше да е разранена и кървяща. „Ако оцелея дотогава…“
— Добре. — Ханон излезе от строя и остави щита си на горещата земя, после шлема и меча си. Мут застана до него и разкопча ремъците, които държаха предната и задната половина на нагръдника. Ханон се освободи от тежкия метал и въздъхна с удоволствие, когато топлият въздух лъхна подгизналата му от пот туника. — Богове, колко е приятно. — Подаде нагръдника на Мут, който намери с палец стърчащото място и тутакси се захвана за работа. Ханон използва възможността да се разходи пред редиците на хората си, като бъбреше и разменяше шеги с тях.
— Можем ли и ние да свалим ризниците, командире? — попита ухилено един войник.
През фалангата премина вълна смях.
— Иска ми се да можехте — отвърна Ханон. — Ханибал обаче няма да е доволен. Най-много мога да ви разреша да свалите шлемовете.
Мъжът го погледна печално.
— Пийни вода и хапни, ако имаш какво — посъветва го Ханон и продължи нататък.
— Раздаваш го леко, а, братко? — Както винаги, тонът на Сафон беше подигравателен.
Ханон стисна зъби и се обърна. Бостар и баща му бяха на другия фланг — Малх командваше всички фаланги там. Кутин, който беше начело на техния фланг, беше разположил фалангата си няколко отряда вляво от Ханон. Нищо чудно, че брат му се беше появил.
— Бих могъл да кажа същото и за теб, задето си напуснал позицията си.
Сафон не обърна внимание на коментара му.
— Изглеждаш така, сякаш си тръгнал на разходка. Къде е нагръдникът ти? И мечът?
— Не е твоя работа — рязко отвърна Ханон.
— Ама че си раздразнителен! Да не си слънчасал?
Ханон преглътна ругатнята си.
— Ела да поговорим. — Той се отдалечи от хората си в посока към конницата. Брат му го последва с повдигнати вежди. — Няма да позволя такива глупости — изръмжа Ханон. — Може и да не ти харесва, може и да си пръв приятел с Магон, но двамата с теб сме равни по ранг. Не че не сме водили този разговор и преди. Вече не съм момче, така че престани да се държиш снизходително. И не ми харесва да пускаш саркастични забележки пред хората ми.
Последва кратко мълчание.
— Прав си — каза Сафон. — Извинявай.
Доволен, но и доста нащрек от реакцията му, Ханон се вгледа в лицето му за някаква следа от лицемерие. Не видя нищо такова.
— Добре. — Той протегна ръка. Сафон я пое. Внезапно Ханон изпита нуждата да му обясни. — Отвътре на нагръдника ми има грапавина. Жулеше ме. Сега Мут я изглажда с пила.
— И правилно. Подобно нещо може да те разсее в разгара на битката. Би било тъп начин да умреш, нали? Намушкан от легионер, докато се чешеш!
Двамата се разсмяха и напрежението спадна.
— Хората ти готови ли са? — попита Ханон.
— Да. Жадни и гладни. И изгарящи от нетърпение, също като мен. Но чакането ще си заслужава.
Ханон се хвана за увереността в гласа на брат си и попита:
— Мислиш ли, че ще победим?
— Разбира се!
— Аз не съм толкова сигурен, братко. Мнозина от римляните може и да са неопитни, но са почти два пъти повече от нас. Знам, че имаме по-голяма конница, но тя няма много място за маневриране. Ако легионерите пробият центъра, каквото и да правим, все тая.
— А сега ти ме чуй. — Тонът на Сафон беше твърд и в същото време необичайно дружелюбен. — Следвам Ханибал от много повече време от теб. Сагунт изглеждаше невъзможен за превземане, но го направихме. Само безумец би си помислил, че десетки хиляди войници ще преминат от Иберия в Галия и после през Алпите в Италия, но Ханибал го направи. След преминаването на планините войската ни беше на парчета, но той въпреки това разгроми римляните при Тицин, а после и при Требия. Там и при Тразименското езеро ти видя на какво е способен. Нашият генерал е интелигентен, целеустремен и велик тактик. Лично аз смятам, че е и гений.
— Така е — съгласи се Ханон. — Той винаги знае какво да направи.
— В края на този ден Ханибал ще е спечелил победа, която ще остане в историята наред с подвизите на Александър. И ти, татко, Бостар и аз ще сме сред онези, които ще я празнуват.
Картината — и споменът — извика усмивка на лицето на Ханон.
— Също като след Требия ли?
— Именно. Рим трябва да плати за всички несправедливости, които е причинил на Картаген. — Сафон вдигна юмрук. — С кръв.
— С кръв! — повтори Ханон.
