— Днес е денят, момчета! Големият ден! Изпикайте се, изсерете се, ако имате напъни. Дори да нямате, пак го направете, защото се обзалагам, че после няма да ви се удаде друга възможност. — Коракс продължи нататък, като се усмихваше на леко нервния смях, с който посрещаха думите му. — Искам всеки да провери нитовете на сандалите си, преди да ги обуе. Обличайте доспехите! Наместете ги удобно, така че коланът да поеме тежестта на ризницата, ако имате такава. Поразходете се, за да сте сигурни, че всичко е наред. Извикайте някой другар да провери ремъците ви. Всички ремъци — на калигите, на нагръдника, на шлема, на щита. Уверете се, че мечът ви излиза гладко от ножницата, че по дръжките на копията ви няма трески. Принесете жертви на боговете, ако сте в такова настроение. Не забравяйте да се уверите, че меховете ви са пълни с вода. Едва след всичко това си вземете хляб и парче сирене, ако имате. Очаква ни дълъг ден и дори един залък, когато стомахът ви е залепнал за гърба от глад, ще ви даде нужната сила.
Коракс продължи нататък, като раздаваше в еднакви количества груби поощрения и удари с пръчката.
Квинт го гледа с възхищение известно време, след което се зае да изпълни нарежданията му. Какво ли щеше да се случи днес? Всички бяха прекалено заети първо да се приготвят, а после да се строяват. През пролуките между палатките виждаше, че легионерите от другите манипули правят същото. Искаше му се да може да полети и да наблюдава лагера отгоре. Каква ли гледка щеше да е — десетки хиляди войници, които излизат от палатките си и се строяват на открития терен зад укрепленията. Водени от щандартите и тръбите си, те щяха да излязат през четирите порти, за да се съберат в походна формация.
Когато стигнаха отреденото им място в колоната, слънцето вече беше изгряло. Прахта се надигаше на огромни облаци и мъжете кашляха и ругаеха. Жегата се засилваше неумолимо; слънчевите лъчи буквално сваряваха войниците в броните им. Квинт се потеше обилно дори само докато стоеше на място. Когато най-близкият трибун даде заповед да тръгнат, той въздъхна с облекчение. Всяко раздвижване на въздуха около лицето му беше добре дошло.
— Да благодарим на боговете, че сме сравнително отпред. — Урцей посочи с палец назад. — Жал ми е за горките кучи синове, които трябва да ни дишат прахта през цялото време.
— Конницата е най-добре — отвърна Квинт, докато търсеше Калатин в групата конници, които яздеха редом с манипулата му. — Те вдигат два пъти по-малко прахоляк от пехотата.
— И работата им е по-лесна — промърмори някой от задната редица. — Шибаняци.
Урцей изсумтя развеселено.
— Ще има да се размотават и да си веят, докато ние мачкаме гугите като мухи.
Квинт трябваше да укроти инстинктивната си реакция да защитава разпалено мъжете, с които се беше сражавал преди. Но колкото и да не му се искаше да признае, другарите му бяха прави. Досега конницата не се беше представила добре срещу Ханибал.
— И на тях не им е лесно. — Той си помисли за баща си и за Калатин и се замоли на бога на войната Марс да закриля и двамата. — Няма обаче съмнение, че ние отнасяме най-черната работа. — Стомахът му се сви и той добави молитва за себе си и за всички около него — с изключение на Мацерион. „Проклет да е!“ Русокосият беше две редици назад и няколко крачки вляво и Квинт се замоли каквото и да става, да не се озовава точно пред него. В хаоса на битката никой нямаше да забележи от коя точно страна е бил съсечен някой.
Подобен край беше още по-непривлекателна перспектива от смъртта от жажда или от картагенски меч.
Квинт знаеше, че в неконтролируемата суматоха на битката и Мацерион може да се озове с гръб към него. Предпочиташе да сложи край на враждата с русокосия лице в лице, но Рутил оставаше неотмъстен от прекалено много време. Ако му се удадеше възможност, щеше да се възползва от нея.
— В името на Хадес, защо се построяваме в толкова тесен фронт? — промърмори Квинт, който стоеше в седмата редица заедно с Урцей, Север и още трима другари по палатка. — В редици по шестима души на манипула? Няма никаква логика. Така никой от нас няма да стигне до сражение.
Урцей сви широките си рамене и отвърна:
— Но пък ще имаме повече шансове да посрещнем живи залеза.
Коракс, който беше в първата редица и като че ли притежаваше свръхестествен слух, се обърна.
— Кой се е разскимтял?
Квинт си затвори устата и заби поглед в шлема на боеца пред себе си.
— Строяваме се, както ни наредят, жалки отрепки! Ясно ли е?
— Да, командире — отвърнаха всички.
Коракс се ухили.
— Знам, че е гадно да стоим тук и да чакаме да тръгнем. Знам колко е горещо и как прахта ти влиза в очите, в устата и задника. Иска ви се всичко това да приключи час по-скоро. Варон обаче знае какво прави. Също като Павел и Сервилий. Трибуните следват заповедите им, нали? Ще се сражаваме така, защото по този начин фланговете ни са защитени.
