Квинт погледна наляво към ниските хълмове и стените на Кана, където допреди два дни се намираше лагерът на Ханибал. Някъде в подножието на хълмовете беше Варон със съюзната конница. Отдясно, извън полезрението му, се намираше река Ауфидий, която бяха преминали, за да стигнат до това място. Там трябваше да са баща му и Калатин под командването на Павел. Квинт се замоли те да се сражават храбро и да доживеят да видят победата. Коракс продължаваше да говори и Квинт бързо насочи вниманието си отново към него.
— Тръгваме, когато Сервилий нареди, и нито миг по-рано! — извика центурионът. — Днес тук няма нито един войник, който да е по-опитен от вас. Четирите легиона, които се присъединиха наскоро, са съставени предимно от хлапаци с жълто около устите, които не са виждали бръснач, та какво остава за гуги. Построяването им в тесни редици отнема време и го правим, защото така на офицерите ще им е много по-лесно да поддържат строя, докато настъпваме. И ако случайно още не са ви уврели дебелите чутури, поддържането на строя е най-важното днес! Ще ударим картагенците толкова силно, че никога няма да се оправят. Двайсет и четири редици ще се погрижат за това, нали?
Всички наоколо завикаха утвърдително.
Видимо доволен, Коракс млъкна.
— Поне ще можем да хвърлим копията си. Онези три редици зад нас няма да могат да направят дори това — промърмори Квинт на Урцей. — Може дори да се наложи да извадим мечовете, ако картагенците се пречупят бързо.
— Не бъди толкова сигурен — отвърна Урцей. — Колелата на войната са неуморни, след като се завъртят. И спокойно могат да смелят достатъчно хора, за да гарантират, че ще окървавим мечовете си.
Сравнението беше достатъчно мрачно, за да притъпи донякъде ентусиазма на Квинт. Той обаче искаше да е точно тук. Беше пожелал да стане пехотинец и бе постигнал желанието си. Това бе нещо напълно различно от всичко, което знаеше като конник, уменията също бяха много различни от онова, което беше научил като велит. Вече не можеше да препусне с коня си, да обърне и да се отдалечи от врага, ако се наложи. Нито пък да се втурва срещу картагенските редици, да мята копия по техните лековъоръжени бойци и да се оттегли под относителната закрила на собствените си другари по оръжие. Вместо това щеше да настъпва право към хората на Ханибал, притиснат до хиляди други като него. И това щеше да се случи тази сутрин. На стотици крачки пред тях вражеската армия се строяваше. Квинт чуваше надутите галски карникси. Звукът никак не му хареса. Както при Тразименското езеро, те вещаеха кръвопролитие — жестоко, гадно кръвопролитие. За разлика от предишния път, сега нямаше да има порта и възможност да се изтеглят на безопасни позиции в лагера. В района между хълмовете и реката щеше да се състои битка с чутовни мащаби. Квинт не се съмняваше, че онзи, чиято пехота надделее, ще излезе победител. Сблъсъкът щеше да бъде свиреп до самия край. Безброй мъже от двете страни щяха да паднат. Портите на отвъдния свят сигурно вече бяха отворени в очакване.
Квинт преглътна и се помъчи да потисне желанието си да се изпикае. Как беше възможно мехурът му отново да е пълен? Беше го изпразнил до последната капка, преди да излязат от лагера. В следващия момент със задоволство видя как Урцей подпира щита на бедрото си и бръква под птеригата с другата си ръка и побърза да копира действията на приятеля си. Това накара десетки други да направят същото. „Не ми опикавай краката!“ — запротестираха мнозина. Вълна нервен, но и изпълнен с облекчение смях премина през манипулата.
„Не съм единственият уплашен“, помисли си Квинт; странно, но тази мисъл му подейства окуражаващо. Мацерион също не изглеждаше щастлив, което определено му допадна.
Дори от такова разстояние неземният звук на карниксите можеше да съперничи на римските тръби и виковете на офицерите.
— Шибани диваци! Това е брачният зов на галите? Някой да е виждал грозните им като кучки жени, момчета? — Коракс — беше забелязал какво става — излезе от строя, застана така, че да могат да го виждат по-добре, и вдигна ръце към устата си. — Повечето галски „жени“ имат бради по-големи от тази на самия Херкулес! Казвам ви го, защото съм ги виждал. Да не говорим, че задниците им са като на крави. Видите ли такава кучка, дръжте я на едно копие разстояние, иначе ще пипнете такива пъпки, че няма да можете да си вдигнете задниците цял месец.
Настроението се подобри и мъжете започнаха да се хилят.
— Преди битка на човек винаги му се припикава. И с мен е същото — високо продължи Коракс. — На някои може и да им се досере. Не се правете на възпитани. Съветвам ви да го направите сега, докато можете. По-добре другарите ви да се смеят, вместо лайната да потекат по краката ви, докато някой гуга се мъчи да ви изкорми. Ако ви е зле, няма нищо срамно и да се издрайфате. Изпразнете червата си сега и няма да ви се наложи да го правите в момент, в който това може да означава смъртта ви.
Мълчание. Неколцина войници се спогледаха засрамено. Други се засмяха сковано.
