Във възбудата си Квинт напълно беше забравил, че галите може и да са повече от четирима. В следващия миг някакъв мъж изскочи иззад едно дърво отляво. Квинт погледна с ужас надолу и видя копието, което се носеше право към него. Изкара чист късмет, че върхът се заби в коня, вместо в него. Копието улучи животното високо в плешката, точно пред бедрото на Квинт. Предният крак на коня се подкоси и той рязко спря. Квинт не успя да се задържи и полетя напред. Въздухът засвистя в ушите му. В следващия миг се стовари на земята. Болката беше неописуема; помисли си, че е счупил поне две ребра, но продължи да се търкаля и успя да скочи на крака, все още стиснал копието си. Светът около него се въртеше. Квинт тръсна глава и изруга. Конят му — може би единственият му изход от това място — залиташе надолу по склона. Квинт нямаше време да мисли за клетото животно. Галът вече се хвърляше върху него — същински мечок, ревящ на гърления си език и замахващ с противен на вид кинжал към корема му. Квит мушна копието си към лицето му и той отскочи назад.
Последва порой ругатни.
Квинт се хвърли напред и галът отстъпи. Не изглеждаше уплашен, което бе странно. Човек с нож нямаше никакви шансове срещу противник с копие. В следващия миг Квинт едва не пропусна ликуването в очите му. Едва. Хвърли се в единствената посока, в която можеше. Надолу и наляво, към ранената си страна. Докато болката от ребрата пламна отново, той чу познат звук.
Чу се тропот на копита и се появи Вилий. Погледна Квинт и воина с ножа и дръпна юздите. Вълна на облекчение заля Квинт, но тутакси изчезна. Щом видя воина с лъка, Вилий размисли, смуши коня си и препусна надолу по склона.
Воинът с ножа се изсмя гадно.
— Проклети кучи синове! — извика Квинт. Като местеше непрекъснато поглед от единия гал към другия, той мушна с копието си към онзи с ножа, принуждавайки го да отстъпи назад. Ако не искаше да бъде пронизан от стрелеца, трябваше да убие противника си. При това бързо. Полазиха го тръпки. Почти усещаше как следващата стрела се забива в гърба му. Или в хълбока му. Отскочи наляво и се обърна отново към гала. Противникът му изрева гневно, когато осъзна какво е направил Квинт.
Защитен от тялото на гала, Квинт атакува отново. Воинът отскочи, но Квинт очакваше този ход. С всички сили заби копието дълбоко в корема на гала. Пронизителен писък раздра въздуха и Квинт за всеки случай завъртя копието, преди да го изтегли. Воинът залитна напред. Кинжалът му падна на земята, но галът като че ли не забеляза. Притискаше с длани корема си, но не можеше да спре червата, които се изсипваха от дупката в туниката му. Коленете му се подкосиха, но той като по чудо успя да се задържи на крака.
Квинт си спомни за мечока, срещу който се беше изправил сякаш преди цяла вечност. Звярът също беше получил толкова тежка рана, но въпреки това едва не го беше убил. Както казваше баща му, човек е опасен, докато не умре. Квинт пристъпи напред и заби отново копието си дълбоко в гърдите на гала. На лицето на противника му се изписа изненада; устните му се отвориха; от гърлото му се изтръгна дълбок стон, след което очите му помръкнаха. Галът увисна на копието, но Квинт не го остави да падне. Защитен от трупа, той погледна над рамото му. Точно навреме, за да види как една стрела се забива в гърба на тялото.
Това беше достатъчно. С мощен тласък Квинт избута трупа и издърпа копието. Ръцете, гърдите и лицето му бяха целите в кръв, но той не обръщаше внимание. Завъртя се и се втурна към потока, като се мъчеше да сподави гаденето, което се надигаше в гърлото му. Сега всичко се свеждаше до бързината. Колко ще може да се отдалечи от стрелеца, преди да е пуснал поредната си стрела? Колко трудна мишена може да бъде? След петнайсетина крачки Квинт зави надясно. След още десет зави наляво.
