Велити (velites, ед.ч. veles) — лековъоръжени войници от 3 в. пр.н.е., набирани от най-бедните социални слоеве. Обикновено били млади мъже, чиято единствена защита бил малък кръгъл щит и понякога прост бронзов шлем. Носели меч, но основното им оръжие били дългите 1,2 м метателни копия. Понякога покривали главите си с мечи или вълчи кожи. Не е ясно дали велитите са имали офицери.
Венусия — дн. Веноза.
Весталки — единствените жрици в Рим, служещи на богинята на домашното огнище Веста.
Виа Апия — главният път от Рим до Брундизиум (дн. Брундизи) в най-южната част на Италия.
Виа Латина — през 3 в. пр.н.е., този път минавал южно от Рим през земите на латините до Кампания.
Виа претория — вж.
Виа принципалис — вж.
Виктумула — град в околностите на Плаценция (дн. Пиаченца) в Северна Италия. Точното му местоположение е неизвестно.
Волтурн — река Волтурно.
Вулкан — римски бог на унищожителния огън, често почитан за предпазване от… пожар!
Геруниум — древен град в Самниум; днес точното му местоположение е неизвестно, но се знае, че се е намирал недалеч от Ларинум (днешния Ларино).
Гладиус (gladius, мн.ч. gladii) — разполагаме с малко информация за „испанския“ меч на републиканската армия, или gladius hispaniensis, който се е носел на кръста. Не е ясно кога е бил възприет от римляните, но вероятно това е станало по време на Първата пуническа война, когато е бил използван от картагенските войници. Дръжката е била изработена от кост и имала ефес и предпазен напречник от дърво. Гладиусът бил носен от дясната страна с изключение на центурионите и другите старши офицери, които го носели от лявата. Било е доста лесно да бъде изтеглен с дясната ръка и вероятно е бил носен там, за да не пречи на
Гуга — в комедията на Плавт „Пенулус“ (Малкият картагенец) един от римските герои нарича картагенски търговец „гуга“. Обидното прозвище може да се преведе като „дребен плъх“.
Декурион — кавалерийски офицер, командващ десет души. По-късно декурионът командва
Диана — богиня на лова, луната и раждането.
Дидрахма — сребърна монета на стойност две драхми, една от основните парични единици в Италия през 3 в. пр.н.е. Странното е, че римляните започнали да секат доста късно монети с техен дизайн.
Диктатор — по време на голяма криза Сенатът можел да избере диктатор, който в продължение на шест месеца имал върховна власт над всички останали магистрати и над цялата Република. Заместникът му бил наричан началник на конницата.
Драхма — гръцка сребърна монета. Вж. дидрахма.
Едил (aedile) — магистрат, отговарящ за различни цивилни задачи в Рим.
Ескулап (Aesculapius) — син на Аполон, бог на здравето и закрилник на лекарите. Бил е почитан както от картагенци, така и от римляни.
Етрурия — регион в Централна Италия северно от Рим, родина на народа етруски, които господствали над по-голямата част на Северна Италия преди възхода на Рим.
Ешмун — картагенски бог на здравето и благополучието, чийто храм бил най-големият в Картаген.
Иберия — днешният Пиренейски полуостров, включващ Испания и Португалия.
Илирик (или Илирия) — римското име на земите от другата страна на Адриатическо море, включващи части от днешна Словения, Сърбия, Хърватия, Босна и Черна гора.
Инсубри — галско племе.
Калдариум (caldarium) — най-горещото помещение в римската баня. Използвало се като съвременната сауна, като повечето имали и басейн. Калдариумът се загрявал с горещ въздух, минаващ през кухи тухли в стените и под пода. Въздухът се нагорещявал в
Калиги (caligae) — тежки и здрави кожени сандали, носени от римските войници. Изработени от три части — подметка, вътрешна и горна част — те наподобявали ботуш с открити пръсти. Пристягали се с ремъци. Десетките метални кабари в подметката осигурявали добра опора и можели да се махат и сменят при необходимост.
Кампания — плодороден регион в Западна централна Италия.
Кана — днес Кана дела Баталия, местност на около 12 км западно от град Барлета в Апулия.
Капуа — днешният Санта Мария Капуа Ветере край Неапол в Кампания. През 3 в. пр.н.е, тя била най-големият град в Италия, наскоро попаднал под контрола на Рим.
Карникс (carnyx, мн.ч. camixes) — бронзова тръба, която се държала вертикално и чийто горен край бил оформян като животно, най-често глиган. Използвани от множество келтски народи, те били широко разпространени в Галия и произвеждали страховит звук сами или заедно с други инструменти. Често били изобразявани върху римски монети в чест на победите над различни племена.
