Картаген — днешен Тунис. Смята се, че градът бил основан през 814 г. пр.н.е., макар че най-ранните археологически находки са датирани от около шейсет години по-късно.
Конник — римски благородник, нареждащ се по ранг непосредствено под сенатор. През 3 в. пр.н.е, конниците съставлявали редовната кавалерия в римската армия.
Консул — един от двамата ежегодно избирани главни магистрати, назначавани от народа и одобрявани от Сената. На практика владетели на Рим в продължение на дванайсет месеца, те решавали различни цивилни и военни въпроси и водели републиканските армии по време на война. Заповедите на единия консул можели да бъдат отменени от другия и двамата би трябвало да изпълняват волята на Сената. На теория човек можел да бъде избиран за консул само два пъти, макар че на практика нещата стояли другояче.
Контуберния (contubemium, мн.ч, contubemia) — група от осем легионери, които делели една палатка и готвели и се хранели заедно.
Ларариум — светилище в римските домове, където се почитали домашните божества.
Ларинум — днешният град Ларино.
Латрони (latrones, ед.ч. latro) — крадци или разбойници.
Лигури — жителите на крайбрежния район между реките Рона и Арно.
Лициум — ленена набедрена препаска, носена от благородниците. Най-вероятно представителите на всички класи са носели някакъв вариант на подобно долно бельо.
Манипула — основна тактическа единица в римската армия от 3 в. пр.н.е. Един легион бил съставен от трийсет манипули или общо около 4200 души. Всяка манипула се командвала от двама центуриони, единият от които бил старши. Манипулите от
Мелкарт — картагенски бог, асоцииран с морето и с Херкулес. Бил особено почитан от рода Барка. Ханибал отишъл на поклонение в светилище на Мелкарт в Южна Иберия, преди да започне войната си срещу Рим.
Минерва — римска богиня на войната и мъдростта.
Молис (mollis) — латинска дума, означаваща „мек“ или „нежен“, използвана като обиден термин за хомосексуалист (мека китка).
Окрикулум — град край днешния Отриколи.
Опциони (optiones, ед.ч. optio) — офицерите непосредствено под центурионите; опционът е заместник-командир на центурия.
Оскани — древните жители на по-голямата част от Южна Италия и най-вече на Кампания.
Пад — река По.
Папаверум — морфин. Приготвя се от цвета на опиумен мак; използването му е документирано най-малко от 1000 г. пр.н.е.
Пилум (pilum, мн.ч, pila) — римско метателно копие. Състои се от дървена дръжка с дължина ок. 1,2 м и тънка метална ос с дължина ок. 60 см и малък пирамидален връх. Копието било тежко и при хвърляне цялата му тежест била съсредоточена в предната част, което му придава огромна пробивна сила. Пилумът можел да пробие щит и да рани човека зад него или да се заклещи в щита и да го направи неизползваем. Добре обучен войник можел да хвърля пилум на разстояние до 30 м, макар че ефективният му обхват вероятно е бил два пъти по-малък.
Плаценция — днешният град Пиаченца.
Порта декумана (porta decumana) — един от четирите входа на римски военен лагер, намираща се на една от двете къси страни, срещу
Порта претория — вж.
Принципи (principes, ед.ч. princeps) — описвани като семейни мъже в разцвета на силите си, те образували втория ред от римската бойна линия през 3 в. пр.н.е. Били подобни
Проконсул — магистрат, действащ извън Рим вместо консул. Постът му не се вмествал в обичайната римска практика магистратите да се избират за срок от една година и обикновено се използвал за военни цели, например за водене на война от името на Рим.
Птериги (pteriges, изписвано и като pteruges) — твърди двуслойни ленени ивици, защитаващи кръста и слабините. Те можели да бъдат прикрепени към нагръдник от същия материал или да се прикрепят отделно под бронзов нагръдник. Макар да били въведени от гърците, птеригите се използвали от редица народи, сред които римляните и картагенците.
Разпъване на кръст — обратно на разпространеното мнение, римляните не са измислили този ужасен метод на екзекуция; много по-вероятно е той да е изобретение на картагенците. Практиката е описана за първи път по време на Пуническите войни.
Родан — река Рона.
