Настроението на Квинт малко се подобри, докато вървеше. Интересът му към легионерите и какво ги правеше такива, каквито са, си оставаше, но той никога не прекарваше много време с тях. Класата на конниците беше над тази на пехотинците и двете рядко се смесваха. Квинт копнееше да мине през тази бариера, било то и само за известно време. Искаше да научи какво е да пробиеш центъра на картагенците. Може би Коракс нямаше да отговори веднага; така щеше да има време да поговори с някои от хората му.
Търсенето му продължи доста, но накрая Квинт намери палатките на манипулата на Коракс. Те бяха сравнително близо до щаба на Лонг, но центуриона го нямаше. Както му каза един хастат с циничен поглед, Коракс често излизал. Тренирал хората си „някъде на полето“. Като се мъчеше да потисне раздразнението си Квинт тръгна към порта Претория, както се наричаше входът, разположен най-далече от собствената му палатка.
Зад вала и дълбокия ров се намираше полето за тренировки. Както обикновено, на него имаше хиляди мъже. Четирите вида легионери бяха лесни за различаване, което опростяваше задачата му. Много от велитите даваха караул на всяка от портите, но останалите се упражняваха в мятане на копие под погледите на младшите офицери. Тези бяха най-младите и най-бедни войници в армията. Някои се отличаваха по ивиците вълча кожа около шлемовете. Триариите, най-опитните легионери, които се строяваха в третия ред, се отличаваха с ризниците и дългите си копия. Хастатите и принципите, заемащи съответно първия и втория ред, бяха по-трудни за различаване. И двата вида войници носеха прости бронзови шлемове, макар че някои имаха тройни гребени от пера; гърдите им бяха защитени от четвъртити брони. Само най-богатите носеха ризници, подобни на тези на ветераните триарии. Оръжията и щитовете им също си приличаха. Хиляди от тях маршируваха, спираха, вадеха оръжия и се строяваха в бойни формации по манипули или две центурии. Във въздуха политаха копия, след което войниците атакуваха; после цялата процедура се започваше отново. Центурионите и опционите наблюдаваха, като даваха заповеди и ругаеха. Знамената на манипулите бяха вдигнати, но надписите върху тях бяха толкова малки, че Квинт трябваше да отива при всяко, за да ги прочете. Войниците атакуваха толкова свирепо, сякаш участваха в истинска битка. Всичко беше много различно от воденето на бой от гърба на кон — поради подвижността на животните противниците рядко си разменяха повече от един-два удара. Погълнат от гледката, Квинт изобщо не усети, че се е приближил до центурионите.
— Тежка работа — каза нечий глас.
Квинт се сепна и се обърна. Един центурион на средна възраст, с хлътнали очи и тясно лице, го гледаше.
— Така изглежда, командире.
— Тук си по работа. — Мъжът посочи пергамента в ръката на Квинт.
— Да, командире. — Квинт не беше сигурен защо, но не искаше да го вземат за разглезен син на кавалерийски офицер. Затова заговори с малко по-груб акцент от обичайния си. — Случайно да знаете къде мога да намеря Марк Юний Коракс, центурион на хастатите от Първи легион на Лонг?
В отговор получи сардонична усмивка.
— Не е нужно да търсиш повече. За какво съм ти?
— За това, командире. — Квинт му подаде свитъка. — Праща го Гай Фабриций, командир от конницата.
— Чувал съм за него. — Коракс взе пергамента, счупи восъчния печат и разви свитъка. Устните му леко се мърдаха, докато го четеше. — Интересно — каза след малко.
Квинт не го чу. Цялото му внимание беше насочено към хастатите наблизо, които се мъчеха да се повалят един друг със силни удари на щитовете си.
— Това е гадна и мръсна работа — каза Коракс. — Не като славните неща, с които са свикнали момчетата от конницата.
— Напоследък в конницата няма много слава — горчиво отвърна Квинт.
— Може и да си прав. Но все пак съм чувал добри неща за Фабриций.
— Надявам се. — Квинт не успя да скрие сарказма си.
Изпита облекчение, когато Коракс не коментира.
— Кога иска отговора?
— Каза ми да изчакам, командире.
— Добре. Няма да отнеме много време. — Коракс излая заповед и хастатите му се дръпнаха задъхани един от друг. Той отиде при тях и им даде нови заповеди. Този път войниците се строиха в две редици и затичаха в тръс.
Квинт ги гледаше като омагьосан. Никога не беше виждал подобни тренировки. Дървената екипировка беше два пъти по-тежка от истинската и скоро хастатите плувнаха в пот. Тогава Коракс им нареди да спринтират десет пъти напред и назад. Квинт критично си отбеляза, че баща му никога не тренира толкова здраво своите хора. Това, че яздеха коне, не означаваше, че идеята не е добра. Отново се запита какво ли е да се биеш пеша, заобиколен от десетки другари. Дали беше по-добре от това да си конник?
— Интересно ти е.
— Да, командире.
— Достатъчно ли, за да постъпиш в пехотата?
Квинт се запъна с отговора. Акцентът му, простото наметало и туниката бяха накарали Коракс да си мисли, че е обикновен слуга на Фабриций.
— Всъщност да, командире.
— Е, трябват ни велити толкова, колкото и други войници.
