— Защото утре главата ти трябва да е бистра.
„Знаех си“.
— Защо утре?
— Може и да е вдругиден. — Сафон го погледна с присвити очи. — Няма ли да ме питаш какво иска Ханибал от нас?
— Какво?
— Я покажи малко повече ентусиазъм! — Сафон зачака, но Ханон не отговори. — Ханибал е най-добрият водач, когото сме имали. Умен е и е невероятен тактик. И войниците го обичат.
— Това го знам. Аз също го обичам, както знаеш. — „Въпреки че ни нарежда да вършим ужасни неща“. Но пък след като убиеха няколко семейства, нямаше да е толкова зле, нали? — Къде е селото или имението, които иска да опустоша?
— Какво?
Ханон се почувства толкова объркан, колкото изглеждаше Сафон.
— Нима не иска да направя това?
Очите на Сафон се присвиха.
— А. Сега разбирам защо се държиш странно. Решил си, че съм дошъл да ти предам заповед кои селища да нападнеш, така ли?
— Да — неловко промърмори Ханон.
— Подобни неща може и да ти се струват отвратителни, братко, но ще дойде ден, когато ще трябва да ги вършиш — каза Сафон. — И когато този ден дойде…
— Ще ги върша — яростно отвърна Ханон. — Следвам Ханибал във всичко, също като теб.
Сафон го изгледа за момент.
— Добре.
— Тогава какво е? — попита Ханон, за да смени темата.
— Нещо много по-добро от подпалване на няколко плевни и избиване на селяни. — Сафон започна да се държи затворнически. Наклони се към Ханон, макар че наоколо нямаше никого. — Помниш ли Замар?
— Разбира се. — Нумидийският офицер начело на патрула, който се беше натъкнал на Ханон, докато той вървеше към войската на Ханибал преди повече от половин година. Оттогава се бяха сражавали заедно.
— Днес той и хората му разузнавали пред колоната, когато намерили добро място за засада. Когато чу, Ханибал лично отиде да го види. След като се върна, свика старшите офицери, а после и някои други. Двамата с Бостар бяхме там.
Друг човек сигурно нямаше да забележи промяната в гласа на Сафон при споменаването на Бостар, но не и Ханон. „Двамата още не могат да се понасят“, уморено си помисли той.
Някаква нощна птица прелетя над вълните недалеч от тях. Крясъкът ѝ прозвуча зловещо и Ханон настръхна.
— Какво каза Ханибал?
— Стана ти интересно, а? — Зъбите на Сафон проблеснаха в тъмното.
— И още как. Ще се бием ли?
— На две мили оттук има било, което се спуска на миля от брега. Образува тесен проход към земите зад него. Ако продължиш на изток, теренът отново се разширява и има формата на полумесец. Районът обаче не е голям и от север граничи с хълмове. Пътят минава покрай брега и стига до друго тясно място в дефиле на няколко мили по-нататък. Мястото е предостатъчно да разположим армията по склоновете от другата страна. Ще бъдем скрити, освен галите в центъра. Ханибал иска римляните да ги видят, ако минат през прохода. Да послужат като примамка, която да ги накара да продължат още напред.
— Богове — промълви Ханон. — И ако успее, ще ги улови като риба в мрежа.
— Именно. И рибата няма да има къде да отиде, освен в езерото, където ѝ е мястото! — Сафон се разсмя.
— Какъв е планът? — развълнувано попита Ханон.
— Утре сутринта цялата армия ще мине през входа. Всяка част ще заеме позицията си колкото се може по-бързо, ако римляните случайно са решили да се опитат да ни настигнат.
— Но това е малко вероятно, нали? Те са поне един ден път зад нас.
— Знам. Римляните сигурно ще се появят вдругиден, но Ханибал не иска да оставя нищо на случайността.
Имаше логика. Ханон кимна.
— Ако галите са в центъра, ние къде ще бъдем?
— На левия фланг, с прашкарите. Цялата конница ще бъде отдясно, готова да препусне и да отреже пътя за отстъпление на римляните.
— Направо блестящо. Ханибал е истински гений!
— Да пием за него и за голямата победа — прочувствено каза Сафон.
Пиха от амфората. Ханон съвсем забрави за плуването. Не беше изпитвал подобно вълнение от Требия. Ако планът на Ханибал проработеше, Рим щеше да претърпи второ тежко поражение в рамките на половин година. А това вещаеше добри неща за бъдещето. Освен това изпита нова близост с брат си. По принцип би очаквал Бостар да му съобщи новината, но ето че го беше направил Сафон. Отношенията им открай време бяха неловки, но Ханон твърдо реши да положи повече усилия. Нямаше причина да не бъде приятел както със Сафон, така и с Бостар. Може би дори щеше да ги накара да се сдобрят.
Първо обаче имаха битка за печелене.
В ума му изникна образът на Квинт, но Ханон го пропъди, този път по-лесно, отколкото преди. Нямаше да срещне бившия си приятел в битката. Ако го срещнеше, щеше да направи онова, което трябва.
Квинт се надигна и надникна надолу по склона, който беше покрит със зелени дъбове и хвойни. Силният аромат на смола изпълваше неподвижния въздух. Песента на цикадите беше оглушителна. Квинт обичаше този звук. Напомняше му за дома, но и също означаваше, че тази част от пътя долу е пуста. Единствено умопобъркани и картагенци биха тръгнали на път в такъв час. Както и велити, малко саркастично си помисли той.
