— Копеле! — изхриптя Мацерион. Очите му сякаш щяха да изхвърчат от орбитите си от гняв.
— Ти започна — отвърна Квинт и потърка насинената си скула.
— И смятам да довърша. — Вбесеният Мацерион пристъпи към него.
Квинт изруга наум. Трябваше да го просне на земята. Нямаше да повтори тази грешка. Известно време разменяха удари, без да могат да спечелят надмощие. Десният удар на Мацерион беше убийствено бърз. На два пъти улучи Квинт отстрани по главата, от което ушите му писваха. Съсредоточен върху мисълта, че животът му ще стане безкрайно по-тежък, ако Мацерион победи, Квинт беше твърдо решен да го повали на всяка цена. Не че русокосият не действаше по същия начин. Преди малко Квинт едва беше избегнал ритник в топките и беше видял многозначителния начин, по който Мацерион поглежда другарите си. „Ако не внимавам — помисли си той, — някой от тях ще ме бутне отзад и ще даде на този кретен цялото преимущество, което му трябва“.
По принцип Квинт никога не се биеше мръсно, но фактът, че беше сам срещу много, наистина го накара да иска да свали Мацерион. Той грабна един къс огънат пирон от земята — от онези, с които войниците често издраскваха инициалите си върху екипировката.
Изражението на Мацерион стана злобно.
— Ще се опиташ да ме заслепиш с пръст, а? — Погледът му се премести. — Свалете го на земята, ако ви се удаде шанс, момчета!
Неколцина завикаха окуражително и стомахът на Квинт се сви. Мацерион не беше видял пирона, но въпреки това Квинт беше направил положението още по-лошо за себе си. Нямаше избор. Вече беше задължително да използва пирона. Започна свирепа атака срещу Мацерион, като нанасяше удар след удар с лявата си ръка и пестеше дясната, с която държеше пирона. Изненадан, русокосият отстъпи назад и Квинт успя на няколко пъти да го фрасне силно в корема. Мацерион се опитваше да си поеме дъх от ударите и Квинт се възползва от момента. С пирона, стърчащ между показалеца и средния му пръст, той нанесе удар по бузата на Мацерион. Противникът му изкрещя от болка, когато желязото остави дълбока драскотина по бузата му, и се просна по гръб на земята.
Квинт отстъпи задъхан назад, като разтриваше лявата си ръка. Мацерион лежеше неподвижен пред него. Битката беше свършила. „Слава на боговете — помисли си Квинт. — Спечелих“. Рутил и онзи с големите уши викаха ликуващо, докато другарите на Мацерион се завтекоха към него. Квинт небрежно пусна пирона на земята. В суматохата никой нямаше да го види. Огледа лицата и с облекчение видя, че някои от войниците го гледат с уважение. Повечето обаче му се мръщеха и Квинт си даде сметка, че може да му се наложи да се бие и с тях по-нататък. Стар войник, пребит от новобранец, си беше срам.
— Долен боклук! Никой не може да ми погажда такива номера! — най-неочаквано се разнесе гласът на Мацерион.
Шокираният Квинт се обърна. Приятелите на русокосия му бяха помогнали да се изправи. По лявата му буза се стичаше кръв, а в очите му гореше ненавист.
— Да приключим това. Както подобава — озъби се той и сви пръсти като ноктите на граблива птица. — Ще ми е интересно да видя как ще се представиш като велит без едно око.
Слисан, че Мацерион е отново на крака, и вече истински разтревожен как може да завърши боят, Квинт пристъпи напред. Съсредоточен върху това да предвиди следващото движение на противника си, не видя как някой му подложи крак и се просна по очи на земята. Още докато се опитваше да се претърколи и да скочи на крака, Мацерион се хвърли върху него с бързината, с която куче се хвърля върху заек. Един ритник в корема изкара въздуха на Квинт и прати вълна от болка по цялото му тяло. Докато се мъчеше да си поеме дъх, Мацерион коленичи до него и започна да сипе удари по тялото и главата му.
— Мислиш си, че можеш да командваш тука, а?
— Спри, Мацерионе — каза някой.
— Разкарай се, Рутиле, или ти ще си следващият! — изрева в отговор Мацерион.
Квинт правеше слаби опити да се защити, но Мацерион просто изблъска ръцете му и нанесе още няколко крошета в лицето му. Болката беше ужасна. Квинт не можеше да отговори, нито дори да спре противника си. Всичко пред очите му вече беше размазано и усещаше вкуса на кръв в устата си. Някакъв далечен глас му казваше да стане и да се бие, но силите му го бяха напуснали. „Ще ме пребие до безсъзнание — смътно си помисли той. — И после ще ме ослепи“.
В същия миг усети как пръсти бъркат в очите му. Агонията беше непоносима. Квинт извика и вдигна ръце, но беше твърде слаб да спре Мацерион.
Някой заговори. Квинт не успя да разбере кой е и какво казва, но ефектът бе моментален. Пръстите се махнаха от лицето му. Усети как Мацерион се изправя. Облекчен, че изпитанието му като че ли е приключило, Квинт се обърна настрани. Закашля се и изплю един зъб. Вълни от болка потекоха от очите му. Той ги избърса и изпита огромна благодарност, че все още може да вижда.
— Какво става тук?
Беше Коракс.
— Нищо, командире — каза Мацерион. — Двамата с Креспон тъкмо се опознавахме. Малък ритуал за добре дошъл в контубернията. Знаеш как е.
— Това ли се случи?
Хорово „да, командире“ изпълни въздуха.
