Римлянинът пристъпи към него и го бутна между раменете, така че Ханон се залюля напред-назад, губейки всякаква опора. Ръцете едва не изскочиха от ставите му и Ханон изкрещя от болка.
— Не ме лъжи! — извика офицерът.
В отчаян опит да намали напрежението в раменете си Ханон изпъна с всички сили крака и успя — на косъм — да спре люлеенето.
— Аз… вярно е. С един мой приятел бяхме заловени в морето между Картаген и Сицилия. Продадоха ни в робство. Едно семейство от Кампания ме купи. Живях край Капуа повече от година.
— Как се казва собственикът ти? — тутакси попита офицерът.
Гордостта на Ханон тутакси пламна.
— Аз нямам собственик.
Ударът в слънчевия сплит изкара въздуха от дробовете му; последва още по-силна болка, когато раменете поеха цялата тежест на тялото му, и Ханон неволно повърна малко стомашен сок.
Офицерът изчака малко, след което доближи лице до зачервената и задъхана физиономия на Ханон.
— Много се съмнявам, че господарят ти те е освободил, за да можеш да се присъединиш към армията на Ханибал. А ако не го е направил, значи все още си негов роб. Разбра ли?
Споровете бяха безсмислени, но Ханон беше бесен.
— Да бъда заловен от пирати не означава, че съм роб. Аз съм свободен човек. Картагенец!
За награда получи втори силен удар и пак повърна. Съжали, че повърнатото не оплиска краката на офицера, но римлянинът предвидливо се беше отдръпнал. Изчака Ханон да приключи с повръщането и каза:
— Ако си бил продаден на римски гражданин, значи си роб, независимо дали ти харесва, или не. Няма да споря по този въпрос и ако имаш капка здрав разум, ти също не го прави. Как се казва господарят ти?
— Гай Фабриций.
— Никога не съм го чувал.
Ханон зачака трети удар, но той не дойде.
— Жена му се казва Атия. Имат две деца, Квинт и Аврелия. Имението им се намира на половин ден път пеша от Капуа.
— Продължавай.
Ханон описа подробности от живота си в домакинството, включително отношенията си с Квинт и Аврелия и гостуването на изключително високопоставения благородник Гай Минуций Флак в дома им. Не спомена надзирателя Агесандър, който беше превърнал живота му в мъка, нито приятеля си Суниатон.
— Добре, достатъчно. Може би наистина си бил роб в Капуа. — Погледът на офицера стана пресметлив. — Значи си избягал, когато си чул, че Ханибал е навлязъл в Цизалпийска Галия, така ли?
Ханон нямаше никакви намерения да се преструва, че се е измъкнал като вълк в нощта.
— Не. Квинт, синът на господаря ми, ме пусна.
На лицето на офицера се изписа изненада.
— Да не би да си мислиш, че ще ти повярвам?
— Истина е.
Офицерът го погледна изумено.
— Къде е бил баща му, докато е ставало това? И майка му?
— Фабриций беше заминал с армията. Атия нямаше представа какво е намислил Квинт.
— Ама че пепелянка! Не бих искал да имам такъв син. — Офицерът поклати глава. — Това обаче няма значение. Много по-важно е да разбера защо ти и хората ти се промъкнахте във вилата през нощта.
Нямаше значение дали знае, или не, помисли си Ханон.
— Надявах се да открия някой, който знае колко са защитниците на града.
— И го направи! Откри мен! — весело изграчи офицерът. — Само че аз няма да ти кажа.
„Кретен“.
— Значи си разузнавал за Ханибал?
Ханон кимна.
— Казват, че войската му пътува насам. Вярно ли е?
— Да.
Кратка пауза.
— Колко войници има той?
— Към петдесет хиляди — отвърна Ханон.
Лицето на офицера потъмня като буреносен облак и Ханон изпита мрачно задоволство.
— Всеки ден към него се присъединяват все повече гали. — В мига, в който изрече самата истина, Ханон си даде сметка, че е прекалил. Следващият удар беше най-свирепият досега. Болката беше толкова силна, че Ханон припадна. Дойде на себе си, когато офицерът го зашлеви.
— Мислиш си, че това е лошо ли? Изобщо не може да се сравнява с онова, което предстои. Когато хората ми приключат с теб, ще бъдеш само празна черупка.
Погледът на Ханон последва този на офицера до инструментите на масата. Призля му. Колко щеше да издържи, преди да започне да моли за милост? Преди да се напикае? Щеше ли да получи бърза смърт, ако спомене, че е пощадил живота на римлянина? Ханон се засрами. „Запази малко гордост!“
— Римски боклук — изграчи Богу на развален латински. — Видиш… болка… от войска на Ханибал. Ханибал… по-добър генерал… от всеки римски.
Ханон изгледа предупредително Богу, но вече беше късно.
— Нажежете ми желязо! — извика офицерът, пристъпи напред и заби юмрук право в раната в корема на копиеносеца.
Богу изрева от болка и офицерът се разсмя.
— Остави го. Той е ранен! — извика Ханон.
— Което означава, че ще проговори по-лесно. А когато псето умре, ще ми останеш ти.
За момент Ханон изпита облекчение, но тутакси го загриза вина при мисълта, че Богу ще страда пръв. Но може би копиеносецът целеше точно това.
— Доведете ми онзи роб гуга! Искам да разбирам какво казва раненото лайно, а не мога да вярвам на превода на другия.
Войникът с изпъкналите очи побърза да се изнесе навън.
