— Баща ти не се вижда никакъв. — Калатин намигна на Квинт. — Сигурно е зает със сериозни разговори с Лонг и другите старши офицери. И планират следващите ни действия.
— Сигурно. — Квинт се вкисна още повече. — А аз няма да науча нищо за тях, докато не дойде време да ги изпълним.
— Същото се отнася за всички ни! — Калатин го тупна окуражително по ръката. — Можеше да е и по-лошо. Ханибал ни остави на мира седмици наред. Позицията ни тук е силна, а скоро по Пад ще започнат да пристигат и кораби. Преди да се усетим, ще имаме и подкрепления.
Квинт направи опит да се усмихне.
— Какво има? — Калатин го погледна. — Да не би още да се тревожиш, че баща ти ще ти заповяда да се върнеш у дома?
Един минаващ наблизо войник ги погледна с любопитство.
— По-тихо! — промърмори Квинт и ускори крачка. — Да, тревожа се.
Когато се събраха с Калатин след Требия, приятелството им достигна ново ниво. Двамата разговаряха много и Квинт му разказа всичко за Ханон и за гнева на Фабриций от неочакваното му пристигане много преди първия сблъсък при Тицин.
— Няма да те отпрати. Не може да го направи. Нуждаем се от всеки мъж! — Калатин видя как Квинт се изчервява. — Знаеш какво имам предвид. Ти си обучен конник, а сега такива има малко. Каквото и престъпление да си извършил в очите на баща ти, в този момент то няма значение. — Калатин изпъчи гърди. — Двамата с теб сме ценен материал!
— Сигурно. — На Квинт му се искаше наистина да е сигурен. Все пак, окуражен от доброто настроение на Калатин, той успя да пропъди тези мисли от главата си.
Стигнаха южния край на лагера и се качиха по една стълба на земния вал, който беше висок десет и широк пет крачки. Покрай външната страна на стената бяха поставени заострени колове; под тях имаше дълбок ров. Укрепленията бяха яки, но Квинт нямаше желание да вижда как ги изпробват. Споменът за поражението им от Ханибал още беше пресен. Бойният дух се крепеше на косъм — и това не се отнасяше само за неговия. Изпаднал отново в мрачно настроение, Квинт се загледа напрегнато в хоризонта. От дни не бяха забелязвани вражески отряди, но това не означаваше, че и днес ще е същото. За свое облекчение Квинт не видя никакви признаци на живот по неравната земя, която се спускаше към широката сребриста ивица на река Пад. По пътя, който се виеше към Генуа и отвъд, имаше няколко момчета със стадо кози; старец с муле и каруца, пълна с дърва, креташе едва-едва към портата. По-равният терен от лявата му страна беше зает от трениращи легионери. Офицерите им крещяха, надуваха свирки и размахваха пръчки. На Квинт донякъде му се искаше да отиде да погледа пехотинците, но най-силното му желание беше поне за няколко часа да забрави напълно за всякакви сражения и войни. Погледна Калатин и попита:
— Виждаш ли нещо?
Калатин сви широките си рамене.
— С удоволствие казвам „не“.
Всичко беше така, както трябваше да е. Удовлетворен, Квинт се загледа в купищата зловещи на вид облаци, които се трупаха в небето. Мразовитият вятър от Алпите ги гонеше на юг, а след тях идваха и други. Той потръпна.
— Ще завали сняг преди мръкване.
— Прав си — раздразнено отвърна Калатин. — И ако е толкова зле като миналия път, ще има да киснем дни наред в подгизналия лагер.
На Квинт внезапно му хрумна лудория.
— Тогава да идем на лов, докато още имаме шанс.
— Да не си се побъркал?
Квинт смушка приятеля си.
— Нямам предвид само ние двамата! Ще съберем десетина души. Достатъчно, за да сме в безопасност.
— В безопасност? — невярващо повтори Калатин, но все пак също сръчка Квинт. — Не съм сигурен, че вече има такова нещо като „безопасност“, но човек не може да живее вечно в страх. За какво си мислиш — може би елен?
— Ако Диана ни помогне, да. Кой знае? Може пък да се натъкнем и на глиган.
— Това вече ще е чудесно. — Калатин вече беше по средата на стълбата, по която се бяха качили на вала. — Ако имаме достатъчно месо, ще можем да го разменим за вино.
Квинт го последва с приповдигнат дух.
Малко по-късно Квинт се чудеше дали идеята му не е била прибързана. Той и другарите му, общо десет души, бяха яздили няколко мили през гората източно от Плаценция. Откриването на пресни следи се оказа много по-трудно, отколкото беше очаквал. Въпреки прикритието, осигурено от буковете и дъбовете, земята беше замръзнала. Имаше предостатъчно стари следи, но на много места беше невъзможно да се видят нови. Веднъж зърнаха два елена, но подплашените животни побягнаха много преди някой от онези с лъкове да успее да стреля точно.
— Скоро ще трябва да се връщаме — каза Квинт.
— Да — съгласи се Калатин. — Баща ти ще ни откъсне главите, ако не се върнем навреме за патрула.
Квинт се намръщи и дръпна юздите на коня си.
— Можем да се върнем още сега. Диана явно не е в добро настроение. Не ми се вярва това да се промени.
Хората около тях изсумтяха в знак на съгласие и извикаха на другите, които се бяха отдалечили. Никой не възрази на предложението на Квинт да се върнат към Плаценция. Всички бяха премръзнали до кости и нямаха намерение да пропуснат топлата храна, която щяха да получат преди следобедния патрул.
