— Не трябва ли първо да се помоля? — изтърси тя. Атия я беше научила какво ще последва.
Той се дръпна и се усмихна.
— Ако искаш. Лично на мен молитвите ми дойдоха в повече за днес.
Отчасти за да скрие шока си, отчасти за да отложи неизбежното, Аврелия затвори очи и се замоли на покровителката на девиците Юнона и на Цинция, на която беше посветен развързаният възел, да я благословят и да ѝ помогнат в часовете, които следваха. Приключи изненадващо бързо. Луций я погледна въпросително и Аврелия се хвана, че кима. Беше твърде уморена, за да се съпротивлява.
Вместо да я съблече, Луций я изненада, като свали първо своята тога. Трябваше да му се признае, че беше привлекателен. Мускулите му бяха изваяни като на атлет. Останал само по лиций4, той отново пристъпи към нея.
— Сега съм в неизгодно положение — тихо каза той. — Стани.
— Да, съпруже. — Аврелия се опита да не трепери, докато той повдигаше края на туниката над главата ѝ. Тя падна забравена на пода, докато той сваляше долната ѝ дреха. Аврелия беше ужасена. Не беше заставала гола пред мъж. С огромно усилие се спря да не се покрие с ръце. Очите му пиеха тялото ѝ и тя се опита да не се дръпне, когато той протегна ръка и докосна едната ѝ гърда. Видя как членът му се издува под лиция.
— Легни на леглото — каза той.
Аврелия изпита моментно облекчение, че се отървава от докосването му. Пъхна се под завивките и го загледа как гаси светлините една по една. Стаята потъна в мрак, но в него нямаше утеха, както би имало, ако беше сама. Аврелия го чу как отива от другата страна на леглото и се съблича. Безпокойството ѝ достигна нови висоти. Ако подготовката за церемонията и самата тя бяха трудни за понасяне, ставащото сега беше истинско мъчение. Когато той легна, тя се премести до самия ръб на леглото и му обърна гръб. Трепна, когато той докосна рамото ѝ.
Ръката му остана на мястото си.
— Вече сме женени.
— Знам — окаяно рече тя.
— Съпруго, знам, че се омъжи за мен само по настояване на родителите ти.
Аврелия се почувства ужасно виновна. „Той заслужава някоя по-добра от мен“, помисли си.
— Аз…
— Не лъжи. — За първи път гласът му прозвуча рязко.
Последва дълга, изпълнена с напрежение пауза. Аврелия се почувства още по-зле, задето беше разчел мислите ѝ, и се опита да измисли какво да каже.
— Ти си добър човек, Луций — прошепна най-сетне.
— А ти си мила и прекрасна млада жена. Надявам се, че ще се научиш как да бъдеш щастлива. Бракът е свързан с раждане на деца и въртене на домакинство, но това не означава, че трябва да бъде изпълнен само с нещастие. Поне баща ми твърди така.
„Ти пък какво знаеш?“ — яростно си помисли Аврелия. Но когато той се премести и допря голото си тяло до нейното, не направи нищо. Гърдите му бяха топли и меки, в рязък контраст с твърдия му член, който допираше настойчиво задника ѝ. Аврелия трябваше да положи огромни усилия да не скочи с писъци от леглото. Не помръдна. Това беше последната част от изпитанието. Трябваше да го изтърпи, заради семейството. Докато Луций проникваше в нея, тя си помисли за Ханон, което мъничко ѝ помогна. Първият тласък обаче беше шокиращ. Болеше, защото беше суха, но тя не каза нито дума, а прехапа устни. Луций затласка, проникваше по-дълбоко, издаваше тихи стонове от удоволствие. Болката на Аврелия малко се засили, но беше поносима. По-трудно за приемане беше усещането, че той е в нея. „Бъди храбра — каза си тя. — Квинт трябва да рискува живота си в битките, да пронизва други хора с копието си. А аз трябва да изтърпя само това“.
Луций стисна гърдата ѝ, тласна по-силно няколко пъти и извика задавено. Тялото му се разтресе и се отпусна; той се дръпна от нея. Аврелия усети как вдървеният му член омеква и се изхлузва от нея. Веднага почувства нещо лепкаво между бедрата си. Семето му, примесено с кръвта ѝ. Тя издиша бавно. От облекчение — или от задоволство, че всичко е приключило? Не беше сигурна. Луций се отдръпна от нея без нито дума и тя присви колене към гърдите си като бебе. Би дала какво ли не за една баня, но знаеше, че подобно нещо е немислимо точно тази нощ. Мълчанието се спусна над тях, над леглото, изпълни цялата стая с тежестта си. „Поне боговете са останали доволни“, помисли си Аврелия. Бракът им беше консумиран.
Това сякаш беше достатъчно за Луций, чиито единствени сънени думи бяха: „Лека нощ, съпруго“. Малко след това хъркаше.
