„Родиш ли три деца, никой няма да възрази, ако дискретно си вземеш любовник. Но не по-рано“ — беше я предупредила Атия. „Ханон би могъл да ми е любовник, ако не беше враг“, с тъга си помисли Аврелия. Според всички картагенците — тя отказваше да ги нарича гуги — бяха абсолютни диваци. Ханон бе единственият картагенец, когото познаваше, и определено не беше дивак. Както и Суни. Аврелия се съмняваше, че и семействата им са диваци. Квинт беше може би единственият човек, който би могъл да разбере чувствата ѝ към Ханон — та все пак двамата бяха приятели — но Аврелия се съмняваше, че дори брат ѝ би одобрил. Чувствата ѝ към Ханон щяха да си останат нейна тъмна тайна до края на дните ѝ.
Сепна се, когато осъзна, че бащата на Луций говори от известно време. Той изрази съжалението си, че бащата и братът на Аврелия не могат да присъстват, изрази почитта си към Атия и Марциал, който представляваше Фабриций, и благодари на боговете за добрите поличби, обявени от жреците днес. Устата на Аврелия пресъхна, когато той се обърна към Луций и му намигна.
— И тъй, дойде време за основната част от церемонията.
— Стани. — Атия се беше озовала до нея. Аврелия се подчини. Въпреки обясненията на майка ѝ какво ще се случи сърцето ѝ отново се разтуптя бясно. Прегръдката на Атия беше добре дошла като никога, когато Луций стана и заяви на висок глас:
— Време е да взема жена си.
Гостите отговориха с шумни викове, подсвирквания и сексуални закачки.
Луций стана от кушетката и хвана ръката на Аврелия.
— Тя е моя жена и аз я вземам.
Виковете и подмятанията за креватни изпълнения се засилиха още повече. Луций задърпа Аврелия. Тя най-сетне осъзна напълно реалността на положението и се вкопчи с другата си ръка в майка си като малко дете, което не иска да ходи на уроци. Луций я погледна объркано, после раздразнено. Дръпна я по-силно, но Аврелия се запъна.
— Пусни ме! — изсъска Атия в ухото ѝ. — Позориш себе си и семейството ни.
Съпротивата на Аврелия рухна и тя остави Луций да я помъкне. Майка ѝ заплака театрално на „разделянето“, а гостите, които не бяха забелязали нищо, зареваха одобрително. Аврелия остави Луций да я поведе през атриума до предната врата, където ги чакаха роби със запалени факли, за да ги съпроводят. С тях имаше и две малки момчета. Едното изтича до нея и хвана лявата ѝ ръка. Както повеляваше традицията, то беше син на двама живи родители — сестрата на Луций и съпруга ѝ. Второто дете държеше факла и клонка глог; то щеше да върви пред тях по пътя до къщата на Луций, която се намираше на около миля. Двамата изчакаха гостите да излязат в нощта след тях. Появиха се двама музиканти с флейти и започнаха да свирят оживени мелодии. Аврелия се опита да не обръща внимание на пороя мръсни шеги и песни, но това беше невъзможно. Виковете и пеенето продължиха и когато процесията потегли. На Аврелия може би нямаше да ѝ пука, ако беше пийнала малко вино, но обичаят изискваше жената да пие съвсем малко, или най-добре изобщо да не го прави.
— Прекрасна си.
Гласът на Луций я стресна — още повече заради това че ѝ правеше комплимент. Обикновено не го правеше, поне не пред други хора.
— Б-благодаря.
Благодарение на какофонията изминаха остатъка от пътя в мълчание.
След като стигнаха къщата на Луций, Аврелия помаза вратата с масло и животинска мас и върза вълнени конци от двете ѝ страни. Луций я пренесе през прага под бурни аплодисменти и се озоваха в атриума. Шумната пияна тълпа гости ги последва. Там той ѝ даде традиционните дарове, с които я посрещаше в дома си — кана вода и горяща лампа. С факлата, носена от момчето начело на професията, двамата заедно запалиха съчките в огнището — огънят символизираше новия им живот заедно. След това продължиха към брачните покои — една от спалните, която беше отделена от двора и бе приготвена специално за случая. В нея имаше голямо легло и множество лампи, окачени на богато украсена бронзова стойка. В ъгъла беше поставена грозна статуя на древния бог на плодородието Мутунус Тутунус с неговия огромен фалос. Въздухът се изпълни с още по-цветисти подмятания. Устните на Луций трепнаха, но Аврелия гледаше статуята с ужас и беше благодарна, че старият обичай булките да се отпускат върху каменния член отдавна е изоставен. Остави майка си да свали фламеума и сандалите ѝ, изчерви се при церемониалния ѝ съвет и въздъхна с облекчение, докато Атия и останалите гости излизаха. Луций затвори вратата след тях.
Разбира се, в момента, в който останаха сами, мъката ѝ се засили още повече. Аврелия не знаеше какво да гледа — леглото, статуята на бога с големия член или Луций. Запристъпва на място с босите си крака и заби поглед в земята. Подскочи, когато Луций докосна ръката ѝ. С нежелание вдигна очи към неговите. Изражението му беше мило, което едва не я хвърли в още по-голям смут.
— Седни на леглото — меко рече той.
Тя се подчини. Той се наведе да развърже възела под гърдите ѝ. Аврелия гледаше, сякаш го прави на някоя друга. Ръцете му се насочиха към ръба на туниката ѝ.
