Когато налягането най-сетне се изравни, Надя избута вратата и им направи знак да излизат. Тя доплува до Ерин и Рун и сграбчи сангвиниста за китката.
Освободена от отговорност за него, Ерин се отблъсна от пода към изхода и заплува нагоре. Тежестта на коженото палто я дърпаше надолу — а и джобовете ѝ бяха пълни с бетонни фрагменти. Започна да потъва, но категорично нямаше да изхвърли онова, с което се бе сдобила на такава висока цена. В далечината различи блещукащата форма на статуята на фонтана — мъж на изправен на задните си крака кон, покрит с водорасли.
Дали и тя щеше да отиде при другите, които се бяха удавили в наводненото селище?
В следващия миг Джордан се озова до нея. Сграбчи яката на палтото ѝ и задърпа, помъкнал нея и Пиер към сребристото обещание за утро далеч горе.
Сякаш цяла вечност по-късно главата ѝ се подаде на повърхността.
Ерин трескаво си пое дъх.
Небето беше станало светлосиво. Изгревът наближаваше, но щеше да дойде твърде бързо за Пиер. Нямаше да стигнат навреме до убежището — църквата в Хармсфелд.
Джордан я бутна към лодката.
Надя вече се беше качила на борда с Рун и помогна да натоварят безжизненото тяло на отец Пиер на кърмата. След това Джордан се набра на борда, като едва не преобърна лодката.
Ерин се вкопчи в дървения борд при носа и зачака реда си. Поемаше дълбоко и треперливо дъх, цялото ѝ тяло се тресеше. Никога през живота си не беше мръзнала така, но все още бе жива.
Джордан се изправи, свали коженото си палто и покри някого с него. След това протегна топлата си ръка към Ерин и я издърпа в лодката. Тя се просна на дъното.
— Палтото — каза Надя. — По-бързо.
Джордан ѝ помогна да свали мокрото палто, сякаш се беше запалило.
Ерин трепереше толкова неудържимо, че едва не падна обратно в езерото.
Джордан и Надя бързаха да покрият ранените сангвинисти с палтата, за да не ги докоснат слънчевите лъчи. Слънцето щеше да убие Пиер и Ерин предположи, че Рун вероятно също е твърде слаб, за да го понесе. Беше изгубил ужасно много кръв при входа на бункера.
След като приключи, Надя коленичи и сведе глава. Потръпна и се подпря на едната си ръка.
— Добре ли си? — попита я Джордан.
— Ще се оправя — прошепна жената и се надигна. Личеше ѝ обаче, че не е добре. В дясното ѝ бедро имаше дупка с размерите на петак. От другата страна имаше изходна рана. Но въпреки пораженията, тя беше спасила всички.
Джордан вдигна котвата и я пусна в средата на лодката.
Макар да се чувстваше като слаботелесна, Ерин се опита да помогне на Джордан в гребането към брега. Ръцете ѝ обаче трепереха толкова силно, че едва успяваше да държи греблото.
— Моля ви — разнесе се приглушен глас изпод едното палто. — Махнете го.
Беше отец Пиер.
Надя се загледа в покритата фигура. Лицето ѝ се сгърчи от болка.
— Ще умреш.
— Знам — промълви той. — Освободи ме.
Ръката на Надя се протегна над палтото, но не го махна.
— Моля те, Пиер, недей.
— Можеш ли да ми дадеш опрощение? — Слабият му глас едва се чуваше от плясъка на греблата.
Надя въздъхна.
— Още не съм ръкоположена. — Тя повдигна другото палто и надникна под него. — Рун също не може да ти даде опрощение в неговото състояние. Съжалявам.
До Ерин Джордан гребеше методично и бързо. Тя натисна по-здраво. Усещаше ръцете си като студени щипци върху дървото.
— Тогава нека се помолим заедно, Надя — умолително рече Пиер.
Докато Ерин и Джордан гребяха към брега, двамата сангвинисти се замолиха на латински, но Ерин не си превеждаше думите. Взираше се във водата, която бе станала оранжева от изгряващото слънце, и си мислеше за Рун, мъртъв или умиращ под палтото на Джордан. Защо се бе съгласила да участва във всичко това? Търсенето на Кървавото евангелие вече бе струвало живота на мнозина, точно както я бе предупредил Рун. Не бяха спечелили нищо, а загубите им бяха ужасни.
Когато приближиха брега, Надя внимателно отви Пиер и притисна мършавото му тяло към себе си. За първи път изглеждаше уплашена.
Мътните сини очи на Пиер се загледаха в брега.
Ерин проследи погледа му към тъмните борове, сребристите стволове на оголените от есента липи, езерото с цвят на мед и златните лъчи светлина, пронизващи мъглата.
Пиер вдигна лице към слънцето.
— Светлината наистина е най-прекрасното от Неговите творения.
По бузите на Надя се стичаха сълзи. Тя не ги избърса, а само прегърна Пиер още по-силно.
— Прости ми — каза тя на латински. — Ти си благословен.
Лицето на Джордан беше като изсечено от камък. Той нито за миг не наруши ритъма на гребането.
Лицето на Пиер засия с цветовете на дъгата под слънчевата светлина.
Гърбът му се изви. Цветът плъзна по врата и ръцете му.
Той изкрещя.
Надя го държеше здраво.
— Господи Боже наш, Ти си нашето убежище от поколение на поколение. Годините и дните се менят, но Ти оставаш вечен.
Пиер млъкна, отпусна се в обятията й и остана напълно неподвижен.
— Твоята милост ни подкрепя в живот и смърт — продължаваше Надя. — Дай ни да помним с благодарност онова, което Ти си ни дал чрез Пиер и Емануел. Приеми ги в Твоето царство след дългите им години в служба на Теб.
