Томи отново огледа продължително стаята. Дали щеше да бъде вечно затворник тук? Идеше му да се изсмее на абсурдността на всичко това, но някаква част от него знаеше, че Альоша му казва истината — макар че сигурно не в пълните ѝ размери.
Томи го разбираше от първа ръка.
Безсмъртието не е благословия.
А проклятие.
Помъкнал Пиер на рамо, Джордан пробяга няколко крачки встрани, подгонен в бетонния тунел от ужасяващите животински писъци на преследващите ги стригои.
— Побързай! — извика той на Ерин, която беше изостанала на двайсетина метра назад.
— Продължавай! — раздразнено и в същото време уплашено му извика в отговор тя.
Типично за Ерин.
„Майната му.“
Междувременно Надя бе стигнала другия коридор и беше изчезнала в него, в посока към херметично затворения изход, понесла на ръце отпуснатия и отровен Рун. Очевидно не се чувстваше длъжна да чака двамата по-бавни човеци. Като че ли не я беше грижа и за Пиер. Вероятно нямаше да се върне.
Джордан остави стареца на бетона и освободи картечния си пистолет.
— Съжалявам, старче.
Пиер отвори мътните си сини очи.
„Децата ми.“
— Ще се върна. — Наистина се надяваше, че ще успее да спази обещанието си.
Преди старецът да успее да се изправи напълно, Джордан хвана ръката му. Все още беше невероятно силен, като едното нищо можеше да му счупи костта.
— Икаропите.
Черен облак от прилепи изригна в тунела от разбитата врата на съседния коридор и се понесе с писъци и плясък над главите им.
Хиляди се изсипаха във въздуха.
Джордан се приведе под крилете. Беше зашеметен от вонята на създанията. Усещаше я по езика си. Сви се до Пиер край стената.
Ерин почти го беше стигнала, прикрила с ръка лицето си от крилатата напаст.
Но този път яростта на създанията не беше насочена към нея.
Тя си пробиваше път през тях, приведена ниско.
Зад нея черната орда връхлетя стригоите като яростен порой. Прилепите се нахвърлиха върху чудовищата в калейдоскоп от черна кръв, козина и бледа кожа. Среброто проблясваше като светкавици сред хаоса. Някои икаропи падаха, но други незабавно заемаха мястото им.
Джордан видя как един огромен прилеп се спусна и уви крилете си около един стригой като чудовищно наметало.
Крясъците станаха по-силни.
И тогава огнена струя бликна нагоре и се вряза в сърцето на черната буря. Свистене и пращене изпълниха въздуха, последвани от ужасни писъци. Облак зловонен пушек се понесе към тримата.
Миришеше на изгоряло месо и петрол.
Огнехвъргачка.
Пиер изстена съчувствено за децата си, докато хорът от писъци заплашваше да спука тъпанчетата на Джордан.
Ерин обаче най-сетне бе стигнала до него.
Джордан я сграбчи за ръката и я побутна към ъгъла.
— Бягай към изхода! След теб съм!
Тя кимна задъхано.
Джордан вдигна Пиер и хукна след нея. Молеше се оцелелите прилепи да им спечелят достатъчно време да се махнат от това прокълнато място. След това слънцето би трябвало да ги защити.
Поне на теория.
Тичаха към отворената въздушна камера. От мрака се появи Надя. Носеше се към тях с празни ръце. Явно беше оставила Рун и се връщаше да им помогне. Значи все пак не ги беше изоставила.
— По-бързо! — извика тя, сграбчи Ерин и едва не я вдигна във въздуха.
Животински рев отзад накара Джордан да се обърне. Стригой — окървавен, изгорен, с едно липсващо око — изникна зад ъгъла и се хвърли към тях. Движеше се с ужасяваща скорост, едва не се катереше по стената, за да ги стигне.
Изходът се намираше само на няколко метра от Джордан.
Но той нямаше шанс да стигне до него.
Ерин заби пети в пода, съпротивлявайки се на силата, с която Надя я мъкнеше към вратата. Извъртя се и вдигна пистолета си.
— Джордан! Долу!
На няколко метра от нея той се подчини, хвърли се на земята и се претърколи заедно с Пиер, като се постара да предпази свещеника.
Ерин се прицели в чудовището точно когато то скачаше към Джордан.
Пое дъх и без да го задържа, натисна спусъка.
Пистолетът изтрещя като гръмотевица и ушите ѝ писнаха.
Тилът на атакуващия стригой се пръсна и задимя от среброто, което бе вкарала в единственото му око. От инерцията тялото на създанието прелетя покрай Джордан, падна на пода и се плъзна към Ерин.
Тя отскочи назад.
— Мъртъв е — отсъди Надя.
Джордан се надигна заедно с Пиер.
— Добра стрелба.
Не последва снизходителна усмивка. Говореше сериозно. Задоволството я обля като топла вълна.
Всички заедно се втурнаха към мократа въздушна камера.
Ерин се завтече към Рун. Цветът на кожата му я плашеше — беше по-бяла от обичайното. Голите му гърди още кървяха. Надя и Джордан затръшнаха люка с оглушителен метален звън и го заключиха.
После бързо се заеха да отворят външния люк.
Надя със замах завъртя дръжката на вратата. Когато тя се отвори, студената вода на езерото нахлу преди Ерин да успее да си поеме дъх. За броени секунди нивото на водата се издигна над главата ѝ. Джордан включи херметичното си фенерче, приклекнал до Пиер.
Ерин направи същото, като с другата си ръка се вкопчи в палтото на Рун.
