Жената ги поведе с убийствено темпо през гората. На Джордан бързо му се прииска да я беше оставил да носи Рун, докато не стигнат до селото.
След по-малко от десет минути се влачеха по заскрежения калдъръм на главната улица. Надя ги водеше на пръв поглед напосоки, от време на време спираше и се ослушваше с наклонена настрани глава. Може би долавяше присъствието на хора много преди да ги видят или чуят Ерин и Джордан и се опитваше да избегне срещите с тях.
Джордан хвърли кос поглед към Ерин. И тя като него беше мокра до кости. Но за разлика от него не мъкнеше тежести, които да я загреят. Посинелите ѝ устни трепереха. Спешно се нуждаеше от затопляне.
Най-сетне стигнаха до селската църква на площада. Яката постройка бе изградена преди векове от местен камък. Строителите бяха издигнали тухлени сводове с разноцветни стъкла по дългите ѝ страни. Единствената камбанария сочеше към небето с безспорна решимост, както се стори на Джордан.
Надя изкачи стъпалата и опита двойната врата. Беше заключена.
Джордан остави Рун на земята. Може би щеше да успее да се справи с ключалката.
Жената обаче отстъпи крачка назад и изрита дебелите дървени врати, които поддадоха с трясък. Не беше най-тихият начин за влизане, но пък за сметка на това се оказа доста ефективен.
Надя се втурна вътре. Джордан вдигна Рун и я последва заедно с Ерин. Искаше всички да се скрият, преди някой да е забелязал, че са влезли с взлом в храма, мъкнейки мъртвец.
Ерин затвори вратите зад тях. Сигурно я тревожеха същите мисли.
Надя вече беше при олтара и тършуваше.
— Няма осветено вино — оповести тя и в безсилието си бутна с лакът празен потир, който се разби в каменния под.
— Може ли малко по-спокойно? — На Джордан никак не му се искаше да я дразни още повече.
Тя измърмори нещо богохулно и ядосано тръгна към дървеното разпятие зад олтара. Приликата на изваяната от дъб фигура с Пиер беше толкова голяма, че Джордан отстъпи крачка назад.
Какво беше намислила Надя?
Батори стоеше пред тялото на мъртвия сангвинист. Още беше заковано от стрелите на арбалетите за ствола на стария бор като в някакво друидско жертвоприношение.
Тя хвана една стрела за перата накрая и я издърпа от мъртвата ръка. Освободеният крайник се отпусна безжизнено. Батори въздъхна и отгледа последиците.
Ярката слънчева светлина обливаше горската поляна и топеше скрежа от жълтите липови листа. Почти нямаше следи от водената тук битка — малко разровена земя, доста забили се в дърветата куршуми и тъмни петна кръв, просмукваща се в земята. Един хубав дъжд, две седмици нов растеж и на никого няма да му мине през ум какви събития са се разигравали тук.
С изключение на проклетото тяло, приковано към дървото.
Издърпа още една стрела. Искаше ѝ се да можеше да остави тази работа на Тарек, но не беше възможно, не и през деня. Дори Магор беше страдал прекалено много на слънце и тялото му запуши, докато накрая не му заповяда да се оттегли в бункера при другите.
Продължи да вади стрелите, бавно да освобождава тялото.
Жалко, че прикованият не беше Корза. Но тя го беше видяла да пада, след като го надупчи с шест сребърни куршума. Нямаше да издържи дълго в подобно състояние. С огромно задоволство си спомни изненадата на лицето му, докато го прострелваше. Беше я взел за Елизабет, отдавна мъртвата прародителка на Батори, върнала се по някакъв начин на този свят, за да му прости.
Сякаш това можеше да е достатъчно да изкупи греховете му.
Издърпа последната стрела и освободи сангвиниста. Ако беше стригой, слънчевите лъчи щяха да го превърнат в пепел и да ѝ спестят цялата неприятност.
Примирена, Батори бързо се захвана с последната част от мръсната работа, а в главата ѝ започна да се оформя план.
Книгата си оставаше изгубена — но тя знаеше къде да я намери.
И по-важното, знаеше кой може да ѝ помогне.
Ерин се приближи до Джордан, докато той полагаше Рун пред олтара. Свещеникът лежеше на каменния под абсолютно неподвижен, сякаш бе мъртъв.
— Жив ли е още? — попита тя.
— Едва-едва. — Надя коленичи и капна вино от манерката си върху устните му.
Той обаче не преглътна.
Това не беше добре.
— Можем ли да помогнем по някакъв начин? — попита Джордан.
— Като не ми се пречкате. — Надя сложи главата на Рун в скута си. — И като мълчите.
Тя подреди нещата, които бе взела от олтара, като най-напред се зае със запечатаната бутилка вино. Избута корковата тапа с дългия си пръст.
— Трябва да осветя виното — обясни тя.
— Можеш ли да го направиш? — Джордан погледна към вратата. Тревожеше се, че някой може да влезе в църквата и да прекъсне работата им.
— Разбира се, че не може — обади се шокираната Ерин. — Само свещеник може да освещава вино.
Надя изсумтя презрително.
— Доктор Грейнджър, като историк би трябвало да знаете, че не е точно така. — Тя избърса кръвта от гърдите на Рун с покривката на олтара. — През ранните години на християнството нима жени не са отслужвали литургия и не са освещавали вино?
