Устните ѝ отново намериха неговите и се разтвориха. Вече нищо не ги разделяше. Бяха две тела, жадуващи да станат едно.
Тя изрече името му.
Рун отговори с нейното.
Положи я на стопления от огъня под. Тя се изви под него, дългата кадифена шия се издигна към устата му.
Рун се изгуби в аромата ѝ, в топлината, в сърцето ѝ. Никой мъж не би могъл да изживее онова, което чувстваше той; никой сангвинист не би могъл да го понесе. Никога не се беше чувствал толкова удовлетворен, така силен. Именно това блаженство бе причината мъже да изоставят свещеническия дълг. Тази връзка бе по-силна от чувствата му към Бог.
Той се сля с нея. И не искаше никога повече да се разделят.
Червеното го погълна. После погълна и нея. Рун туптеше в море от изгарящо червено.
А когато червеното се разсея, душите и на двамата бяха унищожени.
Надя беше коленичила до Рун на няколко крачки от Ерин и шепнеше на латински, докато той плачеше. Каквото да се бе случило, когато двамата пиха осветеното вино, то бе по-неприятно от шесткратното прострелване в гърдите. Болеше я за Рун, уловен в такова състояние за вечни времена, обречен на невъобразим ад заради греха да бъде нападнат от стригой.
Ерин се върна при разбитата врата и се загледа навън в ранното утро. Джордан също дойде и се облегна до нея. Как успяваше да остане така топъл? Тя замръзваше. Първо и двамата се бяха накиснали в онова ледено езеро, а сега се намираха в студената църква.
След като плачът на Рун утихна, Ерин чу как Надя изпъшка, когато също отпи глътка осветено вино. Тя обаче не плака така, както бе плакал Рун.
За момент в църквата се възцари тишина.
— Буден е — най-сетне се обади Надя. Гласът ѝ отново бе спокоен и равен. — С малко късмет ще бъде в състояние да пътува преди падането на нощта. Само че ще бъде слаб през следващите няколко дни. Христовата кръв не ни лекува така бързо, както би го направила човешката.
— Защо на теб не ти е толкова трудно да пиеш виното, колкото на Рун? — Ерин погледна към свещеника, който лежеше на една страна, извърнат от тях, завит с покривката на олтара.
Надя също се загледа към него.
— Защото не съм падала толкова ниско, колкото него.
Джордан огледа малката стая на странноприемницата, която Надя беше наела за него и Ерин в Хармсфелд. Тихото заведение се намираше от другата страна на площада, срещу църквата.
Надя делеше съседната стая с Рун, но Джордан въпреки това огледа помещението така, сякаш се готвеше за предстояща обсада. Вратата беше от як дъб. Надзъртане през прозореца установи дървена рамка за увивни растения под стаята им, която бе на втория етаж. Трудно можеше да се влезе оттам. Огледа бързо банята. Прозорецът беше твърде малък, за да мине някой през него. Останалата част от помещението бе типична за европейските бани — бели плочки, прост душ, мивка, тоалетна и биде.
Когато се върна в стаята, Ерин не беше помръднала от мястото си на леглото. Седеше на ръба на пухения юрган. В стаята имаше двойно легло, две нощни шкафчета с лампи и странно метално приспособление, което май се използваше за почистване на обувки.
Ерин изглеждаше по-бледа от всеки друг път. Около очите ѝ тъмнееха кръгове; лицето ѝ бе цялото в кал.
— Искаш ли първа да вземеш душ? — попита я той.
— Душ — повтори тя, стана и се протегна. — Най-добрата дума точно сега.
Джордан я гледаше как отива в банята и затваря вратата след себе си. Лично той смяташе, че най-доброто словосъчетание точно сега би могло да е „душ за двама“, но предпочете да премълчи. Седна от другата страна на леглото и отвори менюто на румсървиса.
Избра три закуски с кафе и чай, защото нямаше представа какво яде и пие Ерин. Вдигна телефона и набра, но преди някой да отговори, Ерин пусна водата на душа. Джордан си я представи как прекрачва прага на кабината, как разпуснатата ѝ коса пада до средата на голия ѝ гръб, как водата се стича надолу по извивките на...
— Darf ich Ihnen behilflich sein?[10] — разнесе се глас в слушалката.
Джордан обърна гръб на вратата на банята и поръча закуска на немски.
Докато чакаше, простря палтата им да се сушат над радиатора, като се мъчеше да не мисли за Ерин под душа, вдигнала лице към водата, обгърната в пара.
Трябваше да си намери някакво занимание. Седна на леглото и почисти оръжията си едно по едно, като държеше другото винаги наблизо. След това почисти пистолета на Ерин.
Надя почука и пъхна хартиена торба в ръцете му, без да каже нито дума. Докато затваряше, Джордан надникна в торбата и откри основни тоалетни принадлежности и облекло за двамата.
„Топли пуловери.“ Значи не се очертаваше да летят обратно до Йерусалим.
Поръчката пристигна и Джордан започна да закусва, преди Ерин да е приключила с къпането.
Няколко минути по-късно водата спря. Джордан все поглеждаше към вратата и правеше всичко по силите си да не си представя как Ерин подсушава голото си тяло.
Не успя.
