Зачака я да излезе. Когато това най-сетне се случи, Ерин пристъпи в стаята сред облак от пара. Беше облякла бяла хавлия, която явно бе намерила в банята, и беше превързала ръката си. Лицето и шията ѝ бяха зачервени от горещата вода. Прииска му се да види колко надолу по тялото продължаваше това зачервяване.
Докато тя приближаваше, Джордан оправи кърпата на скута си.
— Опитах се да ти оставя малко топла вода — каза тя.
— Аз пък... ъъъ... се опитах да ти оставя малко закуска. — Джордан отпи от чашата димящо кафе.
Ерин спря до него и погледна останките от храната. Миришеше на сапун и чисто пране.
— Май има надежда да съм се справила по-добре от теб.
Джордан старателно извърна поглед от деколтето ѝ и забърза към банята. Изкъпа се и се избръсна бързо. След като среса косата си и навлече чист чифт панталони в цвят каки и фланела с дълъг ръкав, вече се чувстваше готов да превземе света.
Или най-малкото да подремне хубаво.
Ерин тъкмо приключваше със закуската, когато Джордан излезе от банята. Той легна на леглото и въздъхна. Истинско легло.
— Мога да спя на пода — предложи Ерин.
— Никой от двама ни няма да спи на пода — отвърна Джордан. — Обещавам да си стоя в моята половинка, ако ти обещаеш да си стоиш в твоята.
Ерин погледна към пода, сякаш обмисляше другата възможност.
Джордан стана и свали изсъхналото си палто от радиатора.
— Нали в много тежки моменти девиците навремето са спали с меч между себе си и техния рицар закрилник? — Той положи палтото в средата на леглото и вдигна три пръста. — Честна скаутска, няма да пресека този ров от кожа, освен ако не поискаш да го направя.
Тя го изгледа скептично.
— Бил ли си изобщо бойскаут?
Той се пльосна на леглото от страната на вратата.
— Скаут орел.
Не след дълго и двамата лежаха в своята половинка на леглото. Джордан си мислеше, че няма да мигне, щом Ерин е само на сантиметри от него, но заспа почти моментално, както си беше с дрехите.
Събуди се, докато сядаше, с ръка върху пистолета. Погледът му за миг обходи слънчевата стая. Нищо необичайно. Вратата беше затворена. Прозорецът също. Банята бе празна. Тогава какво го беше събудило?
До него Ерин изхленчи.
Обърна се да я погледне. Все още в хавлията, тя лежеше настрани с лице към него, подложила длани под бузата си. Пъшкаше в съня си. На Джордан му се прииска да посегне през палтото и да я докосне, но не биваше да нарушава обещанието си. Един погрешен ход и с него бе свършено.
— Шшшт — прошепна, сякаш тя бе племенницата му Абигейл с нейните прословути кошмари с гигантски тарантули.
Ерин изпусна една дълга въздишка и като че ли потъна още по-дълбоко в съня.
Имаше предостатъчно материал за лоши сънища — стригои, прилепи и...
С писък тя рязко се надигна в леглото.
— Тук съм — каза Джордан. — В безопасност сме.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Аз съм Джордан, помниш ли? — добави той.
Ерин пое несигурно дъх и отново се дръпна назад, за да се облегне на таблата на леглото.
— Помня.
Джордан също се облегна, като внимаваше да стои в своята половина.
— Кошмарни сънища ли?
— Кошмарна реалност.
— Трябва ли да се чувствам обиден? — Може би това щеше да подобри настроението ѝ.
— Нямах предвид теб. Ти си... ами... бива те. Но останалата ситуация...
Джордан наистина се почувства обиден, че просто го бива, но сега не беше време да остроумничи по въпроса.
— Поне успяхме да поспим и да хапнем. Не съм се чувствал така добре от Масада насам.
Млъкна. Масада. Където бяха загинали хората му. Всички. Повтори имената им наум, твърдо решен никога да не ги забравя: Сандерсън, Маккей, Купър, Тайсън. Всички, с изключение на Маккей, бяха по-млади от него. Тайсън имаше двегодишна дъщеря, която никога вече нямаше да види майка си. Маккей имаше три хлапета, бивша жена и куче на име Чипър. Купър издържаше със заплатата си болнавата си възрастна майка и дълга върволица приятелки. Сандерсън още не бе имал време да започне връзка. Беше просто хлапе. Джордан опря глава в таблата на леглото.
— Това бяха много дълги двайсет и четири часа.
— Чудя се какво ли предстои — рече Ерин.
— Нов теренен обход със забавните ни водачи Рун и Надя.
— Надя не е от най-забавните. — Ерин дръпна завивката над кръста си. — Мисля, че щеше да ме убие в църквата.
— Аз пък си мислех, че блъфира.
Ерин докосна шията си.
— Не вярвам, че Надя блъфира изобщо.
Джордан също не вярваше.
— Имах чувството, че ако искаше, можеше просто да ни смачка като буболечки и да наеме някого да изчисти петната.
Ерин се ухили.
— Това трябваше да прозвучи ободряващо, така ли?
Той я погледна.
— Поне се имаме един друг.
Прозвуча толкова сладникаво, та му се прииска да можеше да си вземе думите обратно.
— Но аз почти не те познавам — възрази тя.
— Какво искаш да знаеш? — Той нагласи възглавницата под главата си. — Човешко същество. На трийсет и пет. Професионален войник. Роден съм в Айова. Трети син. Майка ми роди пет хлапета. Любимият ми цвят е зеленият.
Ерин се усмихна и поклати глава.
