— Животът винаги е бил риск. — Григорий започна да спуска своя край. — Не виждам смисъл да си отидем от този свят, докато мъкнем това нещо.
Лишен от друг избор, а и не особено уверен, че ще може да направи още една крачка, Рун последва примера му. Двамата внимателно поставиха перката върху купчината.
Всички замряха в очакване на най-лошото.
Сандъците обаче издържаха.
Удовлетворен, Григорий извика един от подчинените си и му нареди утре сутринта да намери музейния уредник и да му обясни какво са намерили. Рун бе благодарен, че Григорий пое отговорността за премахването на снаряда.
През следващия дълъг и напрегнат час продължиха да претърсват тази и други стаи. На няколко пъти получиха фалшиви сигнали, веднъж от някакъв ръждясал шумозаглушител на камион, който явно някога се е озовал в близост до взрив.
В някакъв момент косата на Ерин се беше измъкнала от ластика, по бузите ѝ се стичаха мръсни вадички. Рун виждаше, че хаосът около тях ѝ тежи. Тя изглеждаше по-разстроена, че в подземията са скрити толкова много безценни предмети, отколкото от това, че не могат да открият книгата.
Григорий търсеше с обичайното си методично търпение, което рязко контрастираше с безразсъдната му дързост. Лудият монах беше доста по-внимателен и коварен, отколкото смятаха повечето.
Детекторът на Джордан отново се обади.
Ерин отиде до него.
— Поредната автомобилна част ли?
— Да се надяваме, че не е поредният снаряд. — Джордан тръгна към ъгъла на стаята.
Рун го последва.
Устройството ги отведе до разпадаща се плетена кошница, пълна с ленено платно, което някога сигурно е било бяло. Дебел слой прах покриваше всичко, стените на кошницата бяха проядени от черна плесен.
Рун дръпна най-горното платно. Покривка за маса. Той я остави върху писалище от епохата на Луи XIV и посегна към следващото.
— Сигналът става по-силен — оповести Джордан. — Внимавай.
Рун извади още една покривка, наръч кърпи и червен нацистки флаг.
Григорий се напрегна, когато флагът се разгъна и разкри черната свастика. Колко от сънародниците му бяха загинали, сражавайки се срещу този символ? Рун смачка флага и го захвърли настрани.
Ерин вдигна калъф за възглавница, пълен с предмети със странни форми. Остави го на пода и започна да ги преглежда един по един. Измъкна една книга, но тя се оказа пълна с германски кодове.
Рун затвори очи. Дали пък не е било писано евангелието да остане скрито? Може би щеше да е по-добре, ако стане така, ако никога не открият книгата. Отвори очи. Не. Трябваше да я открият, дори само за да я държат по-далеч от Белиал.
Ерин извади почернели консерви сардини от калъфа — и се напрегна.
— Джордан! Рун! Вижте! — Вдигна сиво парче бетон, идентично с онези, в които е била поставена книгата.
Джордан прокара сензора отгоре му. Устройството запищя.
Развълнувана, Ерин започна да вади още фрагменти, докато калъфът не се изпразни. Тя поклати глава. Нямаше никаква книга.
Рун стисна кръста си, помъчи се да задържи вълната на отчаяние, прииждаща с болката от изгарящото сребро.
Нима бяха стигнали дотук, само за да бъдат разочаровани отново?
Джордан разрови останалите неща в кошницата с устройството си.
Сензорът отново запищя, този път равномерно като удари на сърце.
Ерин извади последния протрит плат от кошницата. Вдигна го като погребален саван — със затаен дъх, изпълнена с опасения какво ѝ предстои да открие и в същото време ужасно възбудена. Но онова, което намери, я разочарова и обърка едновременно.
„Какво е това?“
На дъното на кошницата имаше някакъв неугледен блок от сив метал с ширина около трийсетина сантиметра и дължина малко повече. Тя го повдигна внимателно. Беше тежък като олово.
Джордан прокара детектора за експлозиви над него и малко посърна.
-Точно това е задействало сензора. Виждате ли следите от изгаряне? Явно е попаднал в подобен взрив.
Рун се извърна и наведе обезсърчено глава, загледан в кръста на гърдите си.
Ерин отказваше да приеме поражението. Ако не друго, странността на артефакта я беше заинтригувала. Възможно ли бе да търсят именно това — не някаква написана от Христос книга, а символична реликва, част от древна скулптура?
Спомни си думите на отец Пиер, изречени първо на немски и после преведени от Джордан.
He е книга.
Това ли бе имал предвид Пиер? Или това е просто парче олово, замърсено от фрагментите, когато е било хвърлено с тях в кошницата?
Нещо около фрагментите също я гризеше — нещо, което така и не бе имала възможност да проучи. Но сега, когато разполагаше с повече парчета от пъзела...
Обърна се и подаде оловния блок на Джордан.
— Дръж това. Искам да опитам нещо.
Тя събра разбитите парчета в една стара покривка и ги отнесе в коридора, където имаше повече свободно място. Заедно с онези в джоба ѝ сигурно разполагаше с достатъчно фрагменти, за да възстанови поне донякъде обвивката. Може би дори щеше да успее да разчете арамейския текст, изписан върху нея. В момента това ѝ изглеждаше по-добра идея, отколкото да продължат да се ровят из купчините разпадащ се боклук.
