Спомни си думите на кардинала: „Книгата може да бъде отворена единствено в Рим.“
— Е. доста разочароващо — заяви Джордан и дръпна ръката си, като с това прекъсна кръга и призна поражението им.
Рун последва примера му и Ерин притисна блока към гърдите си. Дали щеше да се случи някакво чудо, ако имаше вяра?
Тръсна глава.
„Достатъчно.“
— Знаех си, че няма да е толкова лесно — рече Джордан.
— Така е. — Распутин изгледа многозначително личния си асистент Сергей и младежът излезе навън.
На Ерин не ѝ хареса мисълта къде би могъл да отива.
— Да съберем фрагментите — каза Рун. — И да си вървим по пътя.
— И накъде води вашият път? — попита Распутин и препречи изхода.
— Това да не би да означава, че нарушаваш думата си, Григорий? Искаш да откраднеш книгата и да ни убиеш ли?
Распутин не помръдна от мястото си.
— Ако Бог ви е избрал, не мога да Го спра по никакъв начин.
— Чудесно! — Джордан пристъпи напред. — В такъв случай, благодаря за помощта и...
Петима прислужници се завтекоха и бързо го наобиколиха.
— Не се прави на глупак — каза Рун на Распутин със съвсем спокоен тон, сякаш обсъждаха подробности около пътуване. — Трябва да знаеш, че тук не разполагаш с необходимите ресурси, за да отвориш евангелието.
— Много добре разбирам това, скъпи ми Рун. — Распутин се усмихна. По гърба на Ерин пробягаха ледени тръпки, нямащи нищо общо с руския климат. — В играта са замесени по-големи сили от теб и мен.
Сергей се върна в стаята.
След него вървеше едър звяр, сякаш дошъл от отвъдното.
Адският вълк изръмжа и ушите му се свиха заплашително. Козината на гърба му настръхна.
Беше близнак на звяра, който бяха убили в пустинята.
Някаква жена се показа зад вълка и прокара собственически пръсти по хълбока на чудовището. Отметна настрани огнената си коса и разкрии познато бледо лице — лицето на жената от гората в Германия.
Същата, която беше застреляла Рун.
Рун се взираше и в гърдите му пламна огън, събуден от спомена за сребърните куршуми, експлодиращи в него. Жената приличаше ужасно много на Елизабет — сребристосивите очи, високите скули, съвършената брадичка, вирната по същия начин, дори многозначителната усмивка.
Но не можеше да е тя. Рун затвори очи и се заслуша в сърцето ѝ. Всеки удар му казваше, че тази жена не е неговата Елизабет, не би могла да е тя.
Угризенията се смениха с ярост. Тя беше използвала приликата си с неговата любима, за да го измами, да се опита да го убие. Нейните подчинени бяха убили Емануел и почти успяха да съсипят останалите.
Джордан заговори, но Рун долови само края на изречението.
— ...посетителят, заради когото излязохте от църквата по-рано?
— Винаги съм бил учтив домакин — отвърна Распутин.
Рун отвори очи и огледа самозванката. Приликата бе поразителна, но фалшива. Подобно на всичко в царството на Распутин, зад красивото лице се криеше зла същност.
Последователите на Распутин като че ли се бояха от нея. Дръпнаха се до стените, образувайки свободен кръг около нея, сякаш не смееха дори да я докоснат.
— Виждам, че сте се възстановили напълно, отец Корза. — Червенокосата се усмихна студено.
Ледените ѝ очи се стрелнаха към Ерин и се задържаха по-дълго върху Джордан. Рун чу как сърцето на войника се разтуптя по-бързо от погледа ѝ.
Вълкът в краката ѝ изръмжа, червените му очи се взираха в Рун с дълбока омраза. Приличаше досущ на онзи от пустинята при Масада, навярно беше от едно котило с него. В такъв случай дали знаеше, че той е убил брат му?
Масада.
Жената с вълка явно също е била там, осъзна Рун. Ръцете ѝ бяха изцапани не само с кръвта на Пиер.
Сякаш прочела мислите му, тя кимна.
— Какво бързо възстановяване. Да не би кръвта на спътниците ви да ви се е отразила така добре?
— Аз пия само кръвта на Христос.
— Невинаги — възрази тя. — Преди много години сте осквернили мой прародител.
— Чух историята на нашата гостенка — намеси се Распутин и заклати пръст към Рун. — Има основателни причини да ти е ядосана. След трагичната ти грешка с Елизабет по една жена от всяко поколение на фамилията Батори е прокълната на живот в болка и служба. И всяка трябва да носи белег, за да го докаже.
Непознатата оголи дългата си шия, показа се черен отпечатък от ръка.
Рун обаче продължаваше да търси следи от някакъв номер. Наистина ли тази жена беше от рода Батори? Дали е потомка на първата жена, смятана за Жената на познанието?
Като разчиташе поличбите за онова време, кардинал Бернар беше сметнал, че Елизабет е предречената Жена на познанието. В крайна сметка се оказа, че греши, но дали пък някой не е решил, че Бернар е бил на прав път? И дали за всеки случай не е овладял рода Батори? Или е гонил някаква различна цел?
Червенокосата заговори на Распутин, но нито за миг не откъсна поглед от Рун.
— Нека взема и него заедно с книгата. Ще удвоя цената.
Рун присви очи. „На кого служи тази странна жена? Кой е оставил този черен знак на гърлото ѝ? И защо?“
Можеше да се сети само за един, достатъчно силен, за да поиска и да получи услуга от Распутин. Загадъчният водач на Белиал. Точно онзи, у когото книгата не биваше да попада в никакъв случай.
