Когато зловонният ѝ дъх докосна бузата му, той се просна по гръб и остави инерцията да понесе чудовището над тялото му. Морето тъмна козина мина на сантиметри от лицето му. Рун вдигна кръста си го опря в корема ѝ, от което козината ѝ запуши.
Урса изрева.
Не ѝ беше нанесъл сериозно поражение, но пък ѝ беше напомнил, че не е комар, който може да бъде смазан без усилие.
Джордан нададе ликуващ вик от другата страна на решетката.
Рун се претьрколи, ръцете му затърсиха предметите, които бе видял преди атаката. На пода лежаха две тояги със сребърни накрайници. Братът му по вяра Дзян беше умрял тук. Рун го бе гледал как тренира часове наред със същите тези тояги дълбоко под некропола на Рим, където бе домът на сангвинистите.
Още заслепена от болка, Урса въртеше глава наляво-надясно.
Рун приклекна и остана абсолютно неподвижен, като мереше затвора си с очи.
Хрумна му идея и той се хвърли към желязната решетка до вратата, намираща се по-далеч от Григорий.
Урса забеляза движението и се хвърли към него.
Като скочи и се извъртя в последния момент, Рун стовари едната тояга върху муцуната ѝ и се претърколи настрани.
Огромното туловище на Урса се заби право в решетката, като изби единия от двата поддържащи пръта от пода. Този ъгъл на вратата се огъна. Отворът бе твърде малък, за да може Рун да се промъкне през него, но той и не възнамеряваше да бяга.
Поведе мечката обратно към Григорий и Джордан, които наблюдаваха смъртния двубой.
Урса се понесе след него. Рун предприе същата маневра, но този път мечката се плъзна и спря на сантиметър от решетката. Лапата ѝ изсвистя и го удари по гърба, докато отскачаше. Беше само перване, но ноктите ѝ успяха да разкъсат кожената му броня и да одерат плът от гърба.
Рун изпъшка от болка и решимост едновременно.
Урса клекна и поднесе окървавената си лапа към муцуната си. Без да престава да го гледа с мъничките си очи, тя облиза всяка капка кръв от ноктите си, като сумтеше от удоволствие.
Рун чакаше в отсрещния край на помещението, до повредената решетка. Миризмата на желязо от собствената му кръв изпълваше ноздрите му. Той прокара едната тояга по кървящия си гръб и през колана, като пъхна горния ѝ край през свещеническата си якичка. Така остана с една тояга и с една свободна ръка.
Счупи тоягата с коляно и пусна двете парчета на земята.
После се отпусна на същото коляно, сведе глава и изрече молитва, за да успокои ума си. Целуна кръста си и допирът опари устните му. Болката се събра в една точка, като по този начин съсредоточи и него.
Докосна челото си с показалец.
Докосна гърдите си.
После докосна първо лявото си рамо, после дясното.
Накрая кръстоса палеца си върху показалеца и го целуна.
Взе двете парчета от тоягата.
Мечката приближаваше.
— С кръстния знак избави ме от враговете ми, Господи.
Урса се носеше към него, вече почти го достигаше.
В последния момент Рун скочи право нагоре и долепи тялото си в тавана, както можеше да направи само един сангвинист, като се плъзна между бетона и на някакви си сантиметри от гърба на мечката.
Под него Урса се блъсна с оглушителен трясък в решетката. Вторият прът, държащ вратата за пода, поддаде и решетката се огъна повече от стъпка. Ако беше склонен да изостави Джордан, Рун можеше да избяга през образувалия се отвор.
Вместо да го направи, той се извъртя във въздуха и падна върху зашеметения звяр. Преди Урса да успее да тръсне замаяната си глава, Рун насочи половината на счупената тояга в мъхнатата ѝ лапа.
Не пропусна.
Тежестта му и инерцията забиха сребърния връх в лапата и среброто я прониза, проникна дълбоко в дупката, направена навремето за железния прът на решетката.
Мечката изрева от болката, причинена ѝ от раната и среброто.
Преди звярът да успее да помръдне, Рун скочи на гърба ѝ и се преметна от другата страна, като заби второто парче от тоягата в дясната ѝ лапа.
Вкара върха в другата дупка на пода, като по този начин обездвижи и двата ѝ крайника.
Урса рухна, муцуната ѝ се озова под разбитата решетка в тунела. Предните ѝ лапи бяха разперени настрани и тялото ѝ образуваше кръст.
Рун беше разпнал мечката.
Звярът зави.
Рун скочи върху главата ѝ и извади здравата тояга от гърба си. Целуна сребърния връх и го заби в лявото око, прониквайки дълбоко в мозъка. Урса се замята в предсмъртни гърчове. Рун почувства края ѝ в огромните камери на древното ѝ сърце.
Сведе глава и направи кръстен знак над масивното туловище. Докато завършваше молитвата, червеното сияние в очите ѝ заглъхна и те станаха напълно черни.
След векове Урса най-сетне бе освободена от жестокия си плен.
Рун се обърна към зрителите. На лицето му бе изписано ликуване и решимост.
Ръцете на Джордан бяха пуснати. Той се огледа изненадано. Прокара длан по палтото, сякаш искаше да го изтупа там, където го бяха докосвали слугите на Распутин. Дали руският монах щеше да удържи на думата си и да го пусне? Ако не, възнамеряваше да се бие рамо до рамо с Рун.
