Кървавото евангелие полностью

Зад тялото на Купър имаше присвита тъмна форма, сякаш изваяна от сенки. Джордан пусна дълъг откос, трясъкът на оръжието бе оглушителен в затвореното пространство. Сянката потръпна и изчезна в мрака...

... но не и преди да отмъкне младия израелски войник, който още се мотаеше при прага. Ерин зърна проблясък на стомана и в следващия миг войникът изчезна, издърпан рязко в черния тунел.

Джордан престана да стреля — опасяваше се, че може да улучи войника.

Отекна писък, изпълнен с ужас... последван от тишина.

Лейтенант Перлман се втурна напред с вдигнато оръжие.

— Марголис!

Облечената в черно ръка на свещеника дръпна израелеца назад.

Рязко.

— Стойте тук — предупреди ги отец Корза и престъпи собствената си заповед.

Рязко движение на китката и в ръката му сякаш от нищото се материализира нож. Той оголи острието — сребриста ивица, извит кинжал, подобен на нокътя на някакво праисторическо чудовище.

С развята дреха свещеникът се метна през прага и изчезна.

В следващия миг от тъмнината се разнесе див вой.

Звукът докосна някакви дълбоко заровени страхове у Ерин и я накара да замръзне на място.

Дори калените войници сякаш ги усетиха. Джордан я дръпна по-надалеч от входа. Маккей и Перлман застанаха от двете им страни, с насочени към отвора оръжия. Отстъпиха, прегрупираха се и заеха позиция зад саркофага.

Пронизителен писък изпълни тунела.

Джордан вдигна Ерин с такава лекота, сякаш костите ѝ бяха кухи и нямаше плът. Тя вече се чувстваше по този начин, сякаш можеше да се рее във въздуха.

Той я пусна в отворения саркофаг.

— Не мърдай и не се подавай.

Стоманеният глас и железният му поглед отново я върнаха в собствената ѝ кожа — не че искаше да е в нея. Той я притисна надолу.

— Разбра ли ме?

— Да. — Искаше да се свие, да прикрие глава, да се изолира от ужаса, но когато го направи, слепотата я уплаши още повече. Пръстите ѝ се вкопчиха в ръба на саркофага. И като всички други, тя се загледа в непрогледния мрак на тунела.

Рязка светлина отляво привлече вниманието ѝ. Маккей държеше запалена сигнална ракета.

— Метни я! — Джордан посочи към тъмния изход.

Маккей замахна и хвърли ракетата през отвора. Тя се затъркаля, оставяйки огнена следа, и се понесе в мрака. Ярката светлина открои черни сенки и още потъмни форми. Ерин успя да преброи четири.

Без самотната фигура в центъра, облечена в раздрано расо, осветено отзад. Беше вдигнал ръка към очите си, заслепен от внезапния ярък блясък. Другата му ръка държеше извития нож. От острието капеше кръв, проблясваше от отразената светлина.

— Отче! — извика Джордан, докато вдигаше оръжието си. — Залегнете!

Предупреждението дойде твърде късно.

Подобно на бесни кучета, сенките се хвърлиха към свещеника. Събориха го. Той падна тежко върху сигналната ракета и я угаси с тялото си. Ерин трепна. Мракът отново погълна всичко — но не преди някаква фигура да прескочи свещеника и да се хвърли презглава в залата.

Направи дълъг скок, стовари се върху каменния под и се метна право към тях, като се движеше с невъзможна бързина. Вълк? Не. Човек с набръчкана кафява кожа, с широки мускулести ръце, вдигнал високо касапска кука.

Джордан се отпусна на коляно и стреля, улучи го право в гърдите. Пороят куршуми отхвърли нападателя към тавана. Той рухна тежко на пода и остана да лежи неподвижен.

Маса тъмни сенки се изсипа в помещението. Свещеникът се бореше с две облечени в черно фигури. Трета скочи покрай него.

Нападателят се хвърли снишен и с огромна скорост към лейтенант Перлман. Двамата се блъснаха в стената до разпънатото момиче и изчезнаха от поглед. Автоматът на израелеца излая, куршуми рикошираха от камъка, вдигаха искри. Ерин се залепи за дъното на саркофага.

Над нея се материализира сянка. Ерин зърна проблясване на зъби — твърде много зъби — и ѝ се прииска да имаше пистолет или нож. Вдигна ръце пред лицето си и зачака зъбите да се впият в кожата ѝ.

Вместо това в тялото над нея се забиха куршуми и то рухна отгоре ѝ. Ерин трескаво се помъчи да се измъкне изпод него, джинсите ѝ бяха мокри от кръв. Стисна зъби и опипа трупа за оръжие. Нападателят нямаше пистолет, но носеше египетски копеш с дълго, извито острие. Беше виждала подобни мечове на рисунки и йероглифи, но те не се използваха вече седемстотин години.

Маккей надникна над ръба на саркофага.

-Добре ли си?

Преди тя да успее да отговори, той изчезна, ударен странично. Ерин се изправи на колене, сграбчила меча.

Маккей полетя през помещението и удари стената с глава. Свлече се на пода, оставяйки кървава диря след себе си.

Тъмна фигура скочи отгоре му и се хвърли към гърлото.

Джордан беше прикован от нападател, който бе по-силен от всеки противник, срещу когото се бе изправял. Вече беше изгубил автомата си. А нападателят беше нелепо бърз.

Джордан се извъртя и посегна към глезена си и закрепения за него нож. Освободи го, докато кокалести ръце замахваха надолу. Едната стисна гърлото му, другата прикова ръката му за камъка.

Ноктите се впиха дълбоко, разкъсваха плътта му.