Кървавото евангелие полностью

Изоставената кукла порази дълбоко Ерин, напомни ѝ за друга, също ръчно изработена. Беше я погребала с мъничката си сестра. Преглътна с мъка в опит да сподави сълзите. Чувстваше се глупаво заради чувствата си. Смъртта на Хайнрих все още я държеше в потрес, а точно сега трябваше да се вземе в ръце заради войниците.

Все така на колене, тя погледна към другата ръка на детето, наполовина скрита зад тялото. Забеляза нещо да проблясва между свитите пръсти.

Странно.

Опря длан в стената и усети твърдия хоросан между камъните. Макар че тялото беше от скорошно, а не древно убийство, тя се отнесе към останките с уважение. Трупът пред нея е бил някога малко момиченце.

Посегна към пръстите. Ръката на момичето изведнъж затрепери, после рязко се дръпна. Цялото мумифицирано тяло се разтресе на стената, сякаш детето бе все още живо.

Ерин се дръпна назад и ахна.

Нечия ръка стисна успокояващо рамото ѝ.

— Нов вторичен трус — каза Джордан.

От каменния таван се посипа фина прах. Зад Ерин някакъв камък тупна на пода. Тя затаи дъх, докато трусът отмина.

— Стават все по-лоши — изтъкна Джордан. — Тук няма нищо за нас. Да се махаме.

Дръпна я, но тя се възпротиви. Сега това бе неин обект и още имаше какво да изследва. Премести се по-близо до стената и отново посегна към ръката на момичето.

Джордан забеляза накъде е насочено вниманието ѝ и клекна до нея.

— Какво има?

— Детето като че ли е стискало нещо, преди да умре.

Археологическият протокол изискваше нищо да не се докосва, преди да е фотографирано, но това момиче не беше убито чак толкова отдавна, така че Ерин реши поне този път да пренебрегне правилата.

Пресегна се и внимателно разтвори пръстите на момичето. Очакваше да са трошливи, но те се оказаха зловещо еластични. Изненадана от състоянието на тялото, тя не успя да улови предмета и той падна в прахта.

Ерин не се нуждаеше от докторска степен по археология, за да разпознае артефакта.

Джордан изруга под нос.

Тя се взираше онемяла в медала, в железния кръст, в свастиката.

Германски.

От Втората световна война.

Значи това бяха осквернителите, които си бяха пробили път дотук със съвременни инструменти. Но защо медалът се намираше в мумифицираните пръсти на момиче в древна еврейска гробница?

Джордан сви юмрук.

— Нацистите явно са стигнали първи тук. Опоскали са всичко.

Думите му не разясняваха особено нещата. Хитлер е бил обсебен от окултното, но какво се е надявал да открие в Масада?

Тя огледа внимателно дрехите на момичето. Защо им е било на нацистите да си правят труда да обличат едно дете в дрехи от първото хилядолетие само за да го приковат с арбалети за стената?

Представи си как момичето изскубва медала от униформата на мъчителя си и как скрива доказателството за това кой я е убил. Отново я заля вълна на съчувствие към детето — и възхищение за куража му в това негово последно действие. Сълзите отново започнаха да напират.

— Добре ли си? — Лицето на Джордан беше толкова близо, че Ерин можеше да види един фин белег на брадичката му.

За да скрие сълзите си, тя вдигна телефона и направи няколко снимки на медала. Момичето беше направило много, за да осигури доказателство за самоличността на убиеца си. Ерин смяташе да документира това доказателство.

Щом свали телефона, Джордан посегна към прахта, взе медала и го обърна.

— Може да открием кой го е направил. Офицерите от СС често са изписвали имената си от другата страна на медалите си. Искам името на кучия син, който и да е той. И ако по някаква случайност още е жив...

В този момент Джордан ѝ хареса повече от всеки друг път. Рамо до рамо, двамата заразглеждаха малкия метален диск. От другата страна нямаше име, само някакъв странен символ.

Ерин снима реверса в дланта на Джордан, после прочете на глас думите по края.

— Дойче Аненербе.

— Това обяснява нещата — кисело рече Джордан.

Тя го изгледа въпросително. Най-новата история на Германия не ѝ беше специалност.

— В какъв смисъл?

Той завъртя медала в ръката си.

— Дядо ми е участвал във Втората световна война. Разказваше ми разни неща. Това е една от причините да постъпя в армията. И донякъде си падам по история. Дойче Аненербе е тайна секта на нацистки учени с интерес към окултното, които обикаляли целия свят в търсене на изгубени съкровища и доказателства за съществуването на древна арийска раса. Бандата иманяри на Химлер.

И бяха стигнали тук първи. Чувство на поражение сви сърцето ѝ. Беше свикнала да изучава вече ограбени гробове, но обирите обикновено бяха извършвани още в древността. Беше непоносимо, че тази гробница е била разграбена само преди десетилетия.

Джордан докосна централното изображение.

— Това не е техен обичаен символ. Обикновено знакът на Аненербе е меч с лента. Това е нещо ново.

Обзета от любопитство, тя посочи символа в центъра.

— Прилича на норвежка руна. От старши футарк. Може би руната Одал.

Ерин започна да рисува в прахта с пръст.

— Руната представя звука О. — Тя се обърна към Джордан. — Може би е инициалът на собственика на медала?

Преди да успее да развие мисълта си, Маккей рязко излая:

— Стой! Горе ръцете!

Стресната, Ерин рязко се обърна.