Кървавото евангелие полностью

Джордан сграбчи картечния си пистолет и се завъртя към входа на гробницата. Земята отново се разтресе, посипа се прах... и от сенките изникна тъмна фигура, която пристъпи в помещението.

— Не стреляй! — извика Джордан и вдигна лявата си ръка. — Това е падрето.

Свали автомата си и тръгна към духовника. Беше странно, че свещеникът бе слязъл тук, но забеляза и нещо още по-смущаващо.

Нямаше екипировка за катерене.

Джордан застана пред него, докато трусът отминаваше.

— Какво правите тук, отче?

Свещеникът го изгледа изпод качулката си. Джордан също го измери с поглед. Отец Корза беше с пет сантиметра по-висок от Джордан, но под дългата дреха бе по-слаб, мускулест, жилав като камшик. Изсеченото му лице беше несъмнено славянско, омекотено единствено от пълните устни. Черната му коса се спускаше до якичката — въздълга за свят човек.

Но не друго, а очите му — изпитателни и тъмни, много тъмни — накараха сърцето на Джордан да се разтупти. Пръстите му неволно се свиха около оръжието.

„Той е само свещеник“ — напомни си Джордан.

Отец Корза остана да се взира още секунда в него, после очите му се стрелнаха настрани и обхванаха с един поглед цялото помещение.

— Чухте ли ме, падре? Зададох ви въпрос.

Думите на свещеника бяха произнесени шепнешком, едва чуто и в същото време странно официално.

— Църквата има по-стари претенции към това, което се намира в тази крипта.

Отец Корза понечи да мине покрай него. Джордан посегна да сграбчи ръката му — но улови само въздух. Свещеникът някак се беше изплъзнал и вървеше към отворения саркофаг.

Джордан го последва и забеляза как погледът на свещеника се спира върху прикованото за стената дете. Лицето му бе непроницаемо. Когато стигна до гроба, той погледна в празния саркофаг и видимо се напрегна, замръзвайки неподвижно като статуя.

Ерин го приближи от отсрещната стена. Държеше телефона си вдигнат и явно се опитваше да улови сигнал с надеждата да прехвърли снимките си на безопасно място — винаги мислеше като истински изследовател.

Джордан застана между нея и отец Корза. Поради някаква причина не искаше тя да се озовава твърде близко до странния свещеник.

— Достъпът до това място е ограничен — предупреди Джордан.

Перлман го подкрепи и постави длан върху пистолета си.

— Не бива да сте тук, отец Корза. Израелските власти поставиха изрични условия за посещението ви.

Духовникът не им обърна внимание.

— Намерихте ли книга? Или каменен блок с такива размери? — попита той Ерин и разпери ръце.

Тя поклати глава.

— Не сме намирали нищо подобно, само момичето. Изглежда, че немците са опразнили гробницата през войната.

Единствената му реакция бе леко присвиване на очи.

„Кой е този тип?“

Джордан постави ръка върху приклада на картечния си пистолет и зачака следващия ход на светия мъж. Безцеремонен и необщителен, свещеникът несъмнено имаше проблем с властите, но засега не се държеше явно заплашително.

С периферното си зрение Джордан видя как ръката на Маккей се плъзва към ножа му.

— Спокойно, ефрейтор — нареди той. — Остави.

Свещеникът не обърна внимание на Маккей, но внезапно се напрегна, замръзна, докато се обръщаше, и наостри уши. Гледаше към Джордан, но думите му бяха предназначени за всички.

— Трябва да се махнете оттук. Веднага.

Последната дума прозвуча като настоятелно предупреждение.

„Какви ги говори този?“

Отговорът дойде от слушалката на Джордан — внезапен писък, изпълнен с бълбукане на кръв и болка, толкова остър, че се заби като нож дълбоко в главата му.

Сандерсън.

От платото.

Писъкът секна, сменен с пращене.

Джордан докосна микрофона на гърлото си.

— Сандерсън! Отговори!

Отговор не последва.

— Ефрейтор, обади се!

Свещеникът закрачи бързо към входа. Купър и младият израелски войник му препречиха пътя. Всички вдигнаха оръжия.

На прага на гробницата свещеникът вдигна лице към тавана. Цялото му тяло се скова, подобно на голяма котка преди да нападне. Следващите му думи смразиха със спокойствието, с което бяха произнесени.

— Отстъпете до стените. — Той се обърна и погледна Джордан в очите. — Правете каквото ви казвам, иначе всички ще умрете.

Джордан вдигна оръжието си.

— Заплашвате ли ни, падре?

— Не аз. А онези, които идват.

Ерин се мъчеше да проумее какво става. Погледът на свещеника срещна нейния. За миг по бледото му лице пробяга страх и сърцето на Ерин се качи в гърлото ѝ. Тя усети тревогата му за тяхната безопасност, не за своята собствена. Ужасна тъга се четеше в очите му, докато извръщаше поглед. Сякаш вече ги оплакваше.

Тя преглътна. Устата ѝ внезапно беше пресъхнала.

Джордан обаче нямаше намерение да се предава така лесно.

— Какво става? Имам хора горе. Както и лейтенант Перлман.

Отново онзи скръбен поглед.

— Те вече са мъртви. Както ще бъдете и вие, ако не...

Стоящият до вратата Купър изпъшка. Всички се обърнаха. Той отвори уста и от нея бликна кръв. Рухна на колене, после по очи. От основата на черепа му стърчеше черна дръжка на кама.

Ерин извика името му. Войниците вдигнаха оръжията си като един. Тя се дръпна зад тях, извън линията на огъня.