— Докторе, говори — подкани Джордан и се наведе над рамото ѝ. Напрегнатият му глас отекваше силно в ограниченото пространство. — Кажи ми какво мислиш.
Тя се помъчи да запази тона си безстрастен, както заради самата себе си, така и заради него. Ако изгубеше самообладание, можеше никога вече да не дойде на себе си.
— Кучешките зъби са здраво вкоренени в горната челюст. Виж как са удебелени гнездата в основата им.
Джордан прескочи купчина отломки и застана между нея и свещеника. Ръката му легна върху оръжието.
— Ще ти повярвам.
Тя му отвърна с окуражаваща усмивка — поне така се надяваше. Като че ли не се получи, защото лицето му си остана напрегнато.
— Какво означава това? — попита той.
Ерин се изправи, за да се отдалечи колкото се може повече от зъба, който бе докосвала допреди малко.
— Подобни зъбни корени са характерни за хищниците.
Отец Корза отстъпи настрани. Дулото на Джордан се насочи към него.
— Джордан? — Тя застана до него.
— Продължавай. — Той гледаше свещеника, сякаш очакваше да я прекъсне, но онзи стоеше неподвижно. — Интересна работа, нали, падре?
Ерин се загледа в прашното кафяво лице в прахта. Приличаше съвсем на човешко, също като нейното.
— Челюстта на лъва упражнява натиск от четиресет килограма на квадратен сантиметър. За да издържи на подобно натоварване, костта на кучешките му зъби е по-твърда и дебела, също като на тези.
Джордан прочисти гърлото си.
— Значи искаш да кажеш, че тези зъби не са просто някаква екстравагантна мода, а естествени?
Тя въздъхна.
— Не мога да намеря друго приемливо обяснение.
На слабата светлина на фенерчето Ерин видя шока, изписан по лицето на Джордан, както и страха в очите му. Тя също беше уплашена, но нямаше да позволи чувствата ѝ да вземат превес. Вместо това се обърна към мълчащия свещеник в търсене на отговори.
— Нарекохте ги стригои, така ли?
Лицето му се беше превърнало в неразгадаема маска от сенки и тайни.
— Тяхното проклятие има много имена.
Ерин се дръпна назад. Дали споменът за този ужас не беше в основата на ритуалното изпиляване на зъбите като някаква зловеща мимикрия на истински ужас, забравен в модерната епоха? Забравен, но не и изчезнал. По гърба ѝ сякаш се плъзна леден пръст.
— И вие се борите с тях? — Скептичният глас на Джордан прокънтя в гробницата.
— Да — тихо и спокойно отвърна свещеникът.
— И какво ви прави това, падре? — Джордан разкрачи леко крака, сякаш очакваше схватка. — Нещо като командос на Ватикана ли?
— Не бих използвал подобни думи. — Отец Корза скръсти ръце на гърдите си. — Аз съм просто свещеник, смирен Божи слуга. Но за да служа на светия престол, аз и някои други братя сме обучени да се борим с тази напаст, така че — да.
Ерин искаше да зададе безброй въпроси, но най-вече онзи, който не ѝ даваше покой откакто свещеникът беше влязъл в гробницата и бе казал първите си думи.
„Църквата има по-стари претенции към това, което се намира в тази крипта.“
Изведнъж се зарадва, че между нея и него стои войник. Ерин загледа окървавената фигура над рамото на Джордан.
— По-рано попитахте за някаква книга, която очаквахте да е скрита тук. Затова ли бяхме нападнати? Затова ли сме затворени в гробницата?
Лицето на свещеника стана непроницаемо. Той погледна нагоре към тавана, сякаш търсеше насока свише.
— Планината още се движи.
— Какво... — Оглушителен стон, съпроводен от трясък на разбита скала, прекъсна въпроса на Джордан. Земята се разтърси — отначало слабо, после по-силно.
Ерин залитна и се бутна в гърба на Джордан, след което запази равновесие.
— Пак ли вторичен трус?
— Или експлозиите са отслабили недрата на планината. — Джордан погледна към тавана. — Така или иначе, ще се срути. При това скоро.
— Първо трябва да намерим начин да се махнем оттук — каза отец Корза. — После ще обсъждаме други въпроси.
Джордан тръгна към срутилия се вход.
— Няма да успеем оттам. — Отец Корза бавно се завъртя в кръг. — Но е казано, че онези, които дошли да скрият книгата при падането на Масада, използвали изход, познат само на неколцина посветени. Зазидали го след себе си, когато се махнали.
Джордан огледа плътните стени.
— Къде?
В очите на свещеника не се четеше нищо.
— Тази тайна е изгубена.
— Не ни спестявате истината, нали? — подхвърли Джордан.
Отец Корза докосна броеницата на колана си.
— Пътят е неизвестен на църквата. Никой не го знае.
— Не е вярно. — Ерин прокара длани по най-близката до нея стена и заби нокът в хоросана между два камъка.
Двамата се обърнаха към нея.
Тя се усмихна.
— Аз знам как да се махнем.
Джордан се надяваше Ерин да знае какви ги говори.
— Покажи ми.
Тя забърза към дъното на помещението, като прокарваше пръсти по грубия камък, сякаш четеше книга, написана с Брайлово писмо.
