— Аз пък си помислих, че трябва да питам колко високо да скачам. Това не беше ли твоя заповед?
Той погледна назад към срутилата се планина и по лицето му премина сянка.
— Онези, на които давах заповеди, не ги сполетя добра съдба.
— Не виждам какво друго би могъл да направиш — тихо рече тя.
— Ако този — той посочи с палец лежащия в безсъзнание свещеник — ни беше казал с какво си имаме работа, можехме да разполагаме и с по-добри шансове.
— Той слезе долу, за да ни предупреди.
Джордан се намръщи.
— Слезе, за да намери онази книга. Имаше предостатъчно време да ни предупреди, преди да се спуснем долу, или да предупреди хората горе за онези чудовища. Но не го направи.
Ерин се почувства длъжна да защити свещеника — все пак той не можеше да се защити сам.
— Но пък се сражаваше, за да ни спаси. И ни скри в саркофага при експлозията.
— Може би просто се е нуждаел от помощта ни, за да се излезе оттам.
— Може би. — Тя посочи към пустинята навсякъде около тях. — Но какво ще правим сега?
Лицето му беше като от камък.
— Мисля, че засега е най-добре да не го местим. Можем да направим съвсем малко за него — да го държим на топло и да го оставим да почива. След онази експлозия несъмнено от всички страни ще се стекат спасителни екипи. Трябва да се държим. Скоро ще ни открият.
Отметна якето и започна да опипва тялото на Рун.
— Какво правиш?
— Търся някакъв документ. Искам да разбера кой е той в действителност. Определено не е обикновен свещеник.
На Ерин не ѝ беше приятно да пребъркват човека, докато е в безсъзнание, но трябваше да признае, че и самата тя изпитва любопитство.
Джордан не откри шофьорска книжка или паспорт, но пък попадна на ножа на Рун, скрит в ножница на китката. Намери също и кожена манерка в един джоб на бедрото му.
Махна капачката и отпи глътка.
Ерин също беше жадна и протегна ръка.
Джордан направи кисела физиономия и подуши гърлото на манерката.
— Това не е вода.
Ерин се намръщи.
— А вино.
„Вино?“
Тя взе манерката и отпи. Прав беше.
— Този тип става все по-странен и по-странен — рече Джордан. — Виж това само.
Вдигна ножа на Рун. Извитото острие беше като сърп и сияеше като сребро на лунната светлина.
„А може и наистина да е сребро, точно като стрелите, приковали момичето за стената.“
— Това оръжие се нарича
Пъхна пръст в халката в основата на дръжката и показа с бързи движения на китката как оръжието може да се извади от няколко различни ъгъла.
Ерин се извърна, припомнила си битката и кръвта, летяща от този нож.
— Странно оръжие за свещеник — отбеляза Джордан.
За Ерин това бе най-малко странната част от преживяното.
Джордан обаче не беше приключил.
— Не само защото повечето духовници по принцип не носят ножове, а и заради произхода му. Това оръжие е от Индонезия. Стилът може да се проследи повече от осемстотин години назад във времето. Древните суданци са копирали формата на острието от нокътя на тигър.
Тя погледна Рун, припомняйки си колко умело боравеше с ножа.
Също като името, оръжието му подхождаше.
— А ето го и най-странния детайл. — Джордан задържа ножа така, че Ерин да може да го види по-добре.
— Ако се съди по патината, според мен това острие е най-малко на сто години.
Двамата зяпнаха свещеника.
— А може и да е много по-старо. — Гласът на Джордан премина в конспиративен шепот. — Ами ако е един от тях?
— Един от кои?
Той повдигна руса вежда.
Ерин разбра какво намеква.
— Стригой ли?
— Видя ли го как вдигна капака на саркофага? — В гласа му се долавяше предизвикателство.
Тя го прие.
— Може да е било от адреналина. Описани са случаи на жени, вдигащи коли от децата си. Не зная, но пътувах от Цезарея с него. Посред бял ден. И ти се срещна с него на върха на Масада, докато слънцето още не беше залязло.
— Може тези стригои да са в състояние да излизат и по светло. По дяволите, та ние не знаем абсолютно нищо за тях. — Лицето му се сгърчи от ярост. — Знам със сигурност едно — че му нямам доверие. Ако Корза ни беше предупредил навреме, сега тук щяхме да сме повече от трима.
Тя докосна топлата му ръка, но той се освободи и стана.
Ерин се загледа към главата в скута си, спомняйки си последното откровение на свещеника.
„Става въпрос за Евангелието. Написано от ръката на самия Христос. Със собствената му кръв.“
Ако думите му бяха истина, какво означаваше това?
Въпросите я изгаряха. Какви ли откровения са скрити на страниците на това изгубено евангелие? Защо тези стригои го искат толкова силно? И най-важното, защо църквата го е скрила тук?
Джордан сякаш долови хода на мислите ѝ.
— И онази книга, заради която бяха убити толкова много добри хора — рече той. — Сигурен съм, че в Библията има само
Ерин поклати глава, радостна, че може да се върне на тема, за която знае нещо.
— Всъщност евангелията са много повече. Само сред свитъците от Мъртво море има откъси от дузина различни. От различни източници. От Мария, Тома, Петър, дори Юда. Само четири са намерили място в Библията. Но никое от тях не намеква, че Христос е написал своя собствена версия.
