— Нима самият аз не съм доказателство? Именно Неговата кръв поддържа моя орден. Актът на превръщане е едновременно договор и обещание между Христос и човечеството, а това важи с още по-голяма сила за стригоите, които Той искаше да спаси. Срещу възможност да си върнем душите ние се заклехме да не се храним с кръвта на хората, а само с Неговата благословена кръв, да станем Рицари на Христа, обвързани с клетва за вярност да служим на църквата до края на дните си, когато ще бъдем приети отново до Него. Това е нашият договор с Христос и църквата.
Ерин не можеше да се застави да повярва дори на една дума от чутото. Баща ѝ щеше да се обърне в гроба си само при мисълта, че Христовата кръв може да се използва по такъв начин.
Рун явно прочете съмнението на лицето ѝ.
— Защо според вас ранните християни говорят за виното от причастието като за „лек за безсмъртие“? Защото са знаели нещо отдавна забравено. Но църквата има много по-дълга памет.
Той обърна манерката, за да видят печата на Ватикана върху нея — тройната папска корона и под нея два кръстосани ключа, вързани с връв.
После се вторачи в Ерин.
— Моля ви да вярвате единствено в онова, което виждате със собствените си очи и чувствате със собственото си сърце.
Ерин седна тежко върху един камък и отпусна глава в ръцете си. Беше вкусила виното в манерката. Като учен отказваше да повярва, че е нещо друго. Въпреки това бе видяла как стригоите се хранят с кръв и как Корза пие виното.
И в двата случая беше подействало подсилващо.
Помъчи се да вкара чудото в научни рамки.
Беше невъзможно да се превърне вино в кръв, така че явно вярата позволяваше на Рун да пие вино така, сякаш е кръв. Сигурно имаше някакъв плацебо ефект.
— Добре ли си, докторе? — попита Джордан.
— Превръщането е само легенда — опита се да обясни тя. — Мит.
— Като стригоите ли? — намеси се Рун. — Онези, които излизат нощем и пият кръвта на хората? Можете да приемете съществуването им, но не и че благословеното вино е кръвта Христова. Никаква вяра ли нямате?
Изглеждаше разстроен по-скоро от последната възможност, отколкото от всичките ѝ аргументи.
— Вярата не ми послужи добре. — Тя сви юмруци. — Виждала съм как църквата се използва като инструмент на силните срещу слабите, как религията може да бъде препятствие за истината.
— Христос е повече от действията на подведени хора. — Рун говореше настоятелно, сякаш се опитваше да я приобщи към вярата, както често правеха свещениците. — Той живее в сърцата ни. Неговите чудеса подкрепят всички ни.
Джордан прочисти гърло.
— Всичко това е чудесно, падре. Но да се върнем на вас. Как станахте един от онези сангвинисти?
— Няма много за казване. Преди векове бях ухапан от стригой и принуден да пия от кръвта му. — Рун потръпна. — Бях превърнат в един от тях, в създание с първични желания, поглъщач на хора.
— И какво стана после? — попита Джордан.
Рун заговори бързо, явно искаше да приключи по-скоро.
— Станах стригой, но вместо да бъда като тях, на мен ми беше предложен друг път. През същата онази нощ, преди да вкуся човешка кръв, бях привлечен и приет в Ордена на сангвинистите. Там избрах да следвам Христа. И го правя оттогава.
— Как по-точно? — Скептицизмът на Джордан не отстъпваше на нейния. — Как нещо като вас служи на църквата?
— Благословията на Христовата кръв дава на сангвинистите много предимства. Като да вървим под слънцето. Можем също да участваме във всичко свято. Макар че, подобно на слънцето, тази святост продължава да изгаря плътта ни.
Той свали ръкавицата си. На дланта му имаше червено петно във формата на кръст. Ерин си спомни, че преди малко беше държал кръста в ръка, и си представи как той е прогорил кожата.
Рун долови тревогата ѝ.
— Болката непрекъснато ни напомня за Христовите страдания на кръста и за клетвата, която положихме. Това е малка цена за възможността да живеем под Неговата благодат.
Тя го гледаше как внимателно прибира кръста под остатъците от расото си. Дали разпятието гореше върху сърцето му? Затова ли католическите свещеници носеха такива големи кръстове като символ на скрита тайна? Дали подобно на качулките тези атрибути позволяваха на сангвинистите да се крият пред очите на всички сред човешките си братя по расо?
На Ерин ѝ се искаше да зададе още хиляди въпроси.
Джордан имаше само един.
— И срещу какво се борите като воин на църквата?
Рун отново погледна към пустинята.
— Призовани сме да се сражаваме срещу дивите ни братя, срещу стригоите. Преследваме ги и им предлагаме шанс да се присъединят към войнството на Христа. Ако не го направят, убиваме ги.
— А къде попадат хората в списъка ви? — попита Джордан.
Рун се втренчи в него.
— Заклел съм се никога да не отнемам човешки живот, освен ако не е за спасяването на друг.
Ерин успя да си възвърне дар слово.
— Казвате, че мисията ви е да убивате стригои. А в същото време ми се струва, че тези създания не са избрали да станат такива, каквито са. Приличат на куче, което хваща бяс след ухапване.
— Стригоите стоят по-ниско от животните — възрази Рун. — Те нямат души. Съществуват, за да вършат единствено зло.
