Джордан още не знаеше дали това е добро или лошо. Наясно беше колко умело могат да действат специалните части, ако се наложи някой да изчезне безследно. Дали двамата с Ерин не ги очакваше подобна участ?
Прехвърли наум различни сценарии и реши, че най-добрият им шанс за оцеляване е да се качат в хеликоптера. Ако се наложеше, щеше да се бие, макар да нямаше никакви изгледи да излезе победител.
Засега.
Помогна на Ерин да докуцука до отворената врата на кабината и двамата се наведоха под въртящите се перки.
Джордан изчака другите да се качат и хвърли последен поглед към откритата пустиня да прецени какви са шансовете им, ако побягнат. Ерин обаче беше с ранен крак.
Корза остана до него, сякаш мълчаливо му напомняше, че бягството е невъзможно. Беше взел якето на Джордан от пясъка и му го подаде. Простият жест беше красноречив и до голяма степен намали напрежението му.
— След вас — учтиво каза свещеникът.
Джордан наметна якето върху раменете на Ерин и ѝ помогна да се качи.
Отвътре кабината беше толкова луксозна, колкото и очакваше. Успокояваща синя светлина падаше върху тъмно полирано дърво. Миризмата на скъпа кожа изпълни ноздрите му. Плавните линии крещяха за удобства и лукс. Хеликоптерът нямаше нищо общо с практичните машини, на които летеше обикновено. Прииска му се да е в някоя от тях.
— Има само две свободни места — установи Ерин.
Джордан се огледа и видя, че е права.
— Е, Корза, кой от нас ще се вози в товарния отсек?
— Извинявам се. Очакваха да приберат само мен, може би с момчето. Може да е малко тесничко, но полетът няма да продължи дълго.
Ерин погледна с очакване Джордан.
— Можем да се сместим — каза той и посочи една от големите луксозни седалки отзад.
Тя кимна, промъкна се покрай коленете на другите и седна, като се дръпна да му направи място.
Джордан я последва и отпусна максимално колана, преди да се настани до нея.
— Майка ми имаше много деца — обясни, докато закопчаваше и двамата. — Закопчаваше ни по двама с един колан. Твоята не го ли е правила?
Гласът ѝ бе глух и шокиран.
— На майка ми не ѝ се позволяваше да кара кола. На никоя жена не се позволяваше.
Джордан си спомни думите ѝ от по-рано. „Виждала съм как църквата се използва като инструмент на силните срещу слабите.“ Засега остави темата с намерение да я попита по-късно.
Корза се качи последен. Свещеникът бе по-слаб от Джордан и щеше да бъде по-удобно, ако той бе седнал с Ерин, но Джордан беше абсолютно сигурен, че няма да позволи подобно нещо.
Корза се настани на последната свободна седалка, точно срещу тях. Скрит от качулката си, съседът му се наведе и прошепна нещо в ухото му. Джордан не разбра думите, но беше уверен, че говорещият е жена. Това го изненада. Човек ли беше тя? Или църквата набираше женски стригои в редиците на сангвинистите?
След това никой не продума.
Останалите седяха неподвижно като статуи, което Джордан намери за по-смущаващо, отколкото ако препускаха из кабината два пъти по-бързо от човек.
Хеликоптерът се издигна с рев над пустинята, обвит в облаци прах. Джордан се опита да мисли за всичко друго, но не и за топлото тяло на Ерин, притиснато в неговото. Отначало тя се опитваше да стои колкото се може по-далеч, но предпазният колан скоро я накара да се предаде. Докато машината бръмчеше монотонно в нощта, тя най-сетне се отпусна и заспа, твърде изтощена, за да стои будна.
Главата ѝ полегна на рамото му и той се премести така, че да не клюмне напред. Отдавна не му се беше случвало красива жена да заспи до него. Русата ѝ коса се беше освободила от ластика и се бе разпиляла по раменете ѝ. От това разстояние Джордан забеляза по-светлите косъмчета, преплетени в по-плътния цвят на мед, вероятно избелели от продължителните разкопки на открито.
Искаше да прокара пръст през един от тези кичури, сякаш следва нишка на голям гоблен, за да разбере нишките и тъканта на жената до него. Ерин беше минала през много неща през последните няколко часа. Възнамеряваше да я извади невредима от цялата тази каша. Трябваше да го направи. Беше се провалил пред всички други под негово командване.
По-добре да зареже тези мисли.
Затова насочи вниманието си към раната на загорялото ѝ бедро. Макар да не беше дълбока, раздраните краища бяха гадно червени и покрити с пясък. Като се движеше бавно, за да не я събуди, той измъкна малкия си пакет за първа помощ.
Извади антисептична кърпа и внимателно почисти раната, като докосваше едва-едва. Въпреки това Ерин изстена в съня си.
Всички сангвинисти погледнаха към нея.
Смразен, Джордан посегна със свободната си ръка към ножа и постави длан върху дръжката.
— Не се бойте от нас — прошепна Корза, чието лице отново бе скрито под качулката. — В безопасност сте.
Джордан не си направи труда да отговори.
И не премести ръката си.
Главата на Ерин се люшна напред и тя се събуди със стряскане. Оглушена от рева на хеликоптера, изведнъж се озова пред чифт изумителни очи, светлосини с по-тъмен пръстен по края на ириса. Очите ѝ се усмихнаха. Ерин се усмихна в отговор, преди да осъзнае, че това са очите на Джордан.
