Кървавото евангелие полностью

— Икаропите са прилепи, чиято природа е била извратена от кръвта на стригой — студено и прозаично обясни Рун.

Сърцето на Ерин се сви като стегнат възел.

Рун говореше за прилепи бласфемари.

Спомни си чудовищния вълк в осветената от луната пустиня — зловонния дъх, зъбите, мускулестото тяло. А този път — и с криле. Потръпна.

— Точно когато си мислиш, че по-шантаво няма как да стане. — Джордан включи фенера, закрепен за цевта на картечния му пистолет. — Как ще действаме?

— Бързо, ако питате мен — каза Надя. — И безшумно.

Поеха по тунела — към източника на звука.

Джордан държеше оръжието си насочено напред, готов за стрелба.

— Пушките могат ли да ги убият? — шепнешком попита Ерин.

Емануел изсумтя.

Доста изразително.

— Дори сребърните куршуми само ще ги вбесят — поясни Надя. — Ножът е по-добро средство.

Джордан се наведе и извади сребърния нож от ножницата в кубинката си.

Ерин направи същото.

— Не ми харесва идеята подобен прилеп да ме приближи достатъчно, за да го убия с нож — промърмори Джордан. — Май бих предпочел да им видя сметката с междуконтинентална балистична ракета.

— Когато се появят, залегнете на пода — предупреди Надя с тих и безизразен глас. — Ще ги държим надалеч, доколкото можем.

— Няма да се получи. — Джордан вдигна ножа си. — Но благодаря за предложението.

Надя сви тънките си рамене.

Ерин беше съгласна с Джордан. Нямаше намерение да лежи по корем и да чака някой прилеп да забие зъби в гръбнака ѝ. Би предпочела да рискува права, с нож в ръката.

Сангвинистите вече се движеха толкова бързо, че тя и Джордан трябваше да тичат, за да не изостават.

Не след дълго стигнаха до пресечката с другия тунел.

— Стигнали сме основата на ромба — съобрази Ерин, представяйки си формата на руната Одал и пътя, който бяха изминали до момента.

Отгоре пресичащите се тунели изглеждаха като гигантски хикс — и Ерин се надяваше, че в случая хиксът бележи мястото.

— Това ми се струва най-вероятното място да скриеш нещо — каза тя.

Освети пода, но откри единствено еднообразен бетон. Насочи лъча към стените и тавана. Нищо не намекваше за съществуването на някакво специално скривалище.

— Трябва да проверим и трите други коридора — изтъкна Джордан. — Да претърсим всяко помещение.

Но преди да направят и крачка, въздухът се изпълни с крясъци, идващи и от трите тунела пред тях.

Нямаше къде да се скрият.

Вонята ги достигна първа, тласкана напред от стотиците силни криле. Беше толкова силна, че Джордан едва не рухна на колене — отвратителна смрад на урина и подути трупове, оставени да се разлагат на слънцето. С мъка овладя стомаха си, като се чудеше дали миризмата не е също оръжие на тези създания наред със зъбите и ноктите им, целящо да парализира плячката им.

Нямаше да се огъне.

На опасност беше изложено нещо повече от неговия живот.

С несигурна ръка избута Ерин зад себе си, така че да бъде закрита от него и тримата сангвинисти. Лъчът на фенерчето ѝ освети тунела отляво, после отдясно в търсене на врата.

Нямаха такъв късмет.

После светлината бе погълната от мрак, който потече по тунелите от всички страни. Няколко крилати сенки се откъснаха от масата и се понесоха напред. Прелетяха високо над главите на сангвинистите, сякаш не проявяваха никакъв интерес към същества без биещи сърца.

Среброто проблесна във въздуха, разсичайки криле и тела.

Заваля черна кръв.

Мъхнати тела падаха и се гърчеха с писъци.

Едно създание успя да премине през сребърната бариера покрай умиращите си събратя. Ослепено от светлината, то се блъсна в стената зад тях и тупна на пода, но незабавно се обърна. Може и да не виждаше, но все още можеше да чува.

Изсъска към Джордан, който отново скри Ерин зад себе си.

Беше с големината на голяма котка, с размах на крилете цели два метра. Съществото нападна, като се движеше на задните си крака и се опираше на крилете. Очите му светеха в червено, подобните на карфици зъби проблясваха в лъча на фенера. Пронизигелен писък се изтръгна от челюстите му, когато се хвърли към него.

Джордан замахна с ножа си и преряза гърлото на създанието. Кръвта бликна от раната, но въпреки това тялото го блъсна и го принуди да отстъпи крачка назад. Джордан почти беше обезглавил ужасната твар с удара си. Въпреки това кожените криле се опитаха да го обгърнат. Нокти задраскаха към него, но дебелата кожа на палтото го предпази.

Най-сетне смъртта надделя и създанието рухна на пода.

Джордан се обърна и видя адската крилата маса да се носи към тях на тъмен прилив от три посоки, който се разбиваше в триадата отпред. Всеки сангвинист беше обърнат към различен тунел.

Ерин стоеше в центъра, лицето ѝ се бе превърнало в маска на ужас.

Джордан застана до нея, готов да я защитава самоотвержено като триото.

Прилепите се носеха над тях в тъмна маса от криле, нокти и светещи очи. Като че ли спряха за момент, може би надушили кръвта на събратята си и чули предсмъртните им писъци.

От пронизителните звуци, които издаваха, Джордан го заболяха зъбите.

Опита се да се съсредоточи върху едно-единствено създание, но те се стрелкаха твърде бързо напред-назад.