— Дошъл си тук с меча си, братята си и кучето си, и нямаш никаква представа за пълната си незначителност.
Завъртя лице, излагайки на показ черния камък в орбитата си.
— Простено ти е да мислиш, че това е проклятие. Но то всъщност беше дар, чуден дар, за който трябва да благодаря на младия ти брат. Ах, каква сила ми даде! Достатъчно, за да се наложа над всички отрепки в този град. Станах крал на крадците и главорезите, започнах да ям от сребърни блюда и да утолявам похотта си с най-добрите курви. Имам всичко, което човек може да желае, и все пак откривам, че не мога да забравя едно нещо, нещо, което смущава сънищата ми… — Стана и тръгна към Френтис. — Болката от това как едно пале, родено в канавките, заби нож в окото ми.
Френтис се гърчеше във въжетата, лицето му бе изкривено от ярост и омраза. Вейлин долавяше приглушените ругатни, които се опитваше да бълва през парцала, запушил устата му.
— Той не пожела да говори, знаеш ли — каза едноокият през рамо на Вейлин. — Трябва да се гордееш с него. Отказа да сподели тайните на Ордена ви, макар че сега, когато си тук лично, смея да кажа, че въпросите ми ще получат изчерпателни отговори. — Опря ножа в гърдите на Френтис и натисна лекичко, така че върхът да потъне на сантиметър в плътта, после прокара резка надолу до ребрата. Белите зъби на Френтис се впиха в парцала, когато закрещя.
Вейлин се опита да се подпре на ръце, да премести ледените си сковани крайници под гърдите си, а после да се надигне.
— О, не си прави труда — каза едноокият и се извърна от Френтис с окървавен нож в ръка. — Вързан си здраво, уверявам те.
Стиснал зъби, Вейлин успя да се оттласне от каменния под. Цялото му тяло трепереше от усилието.
— Наистина си силен! — каза едноокият. — Но не мога да допусна това.
Същата ледена скованост го сграбчи отново, изпълни ръцете и краката му, плъзна по гърдите и слабините му и го накара да рухне омаломощен на пода.
— Усещаш ли силата ми? — Едноокият стоеше над него. — Отначало ме плашеше, дори човек като мен могат да го побият тръпки от взирането в бездната, но страхът избледнява. — Вдигна ножа, оцапан с кръвта на Френтис. — Сега вече знам тайната. Знам как да стана неуязвим за всички врагове. — Докосна с пръст острието на ножа и близна капката кръв. — Кой би си помислил, че е толкова просто? Да бъдеш крал на престъпниците изисква проливането на много кръв. През отминалите години се къпех в нея, докато търсех жертви, за да утоля гнева си към твоя млад брат тук. И докато се къпех в кръв, открих, че силата ми расте, така че сега дори толкова силен човек като теб не може да устои на волята ми. Казаха ми, че съдбата ти лежи друга…
Кейнис се метна през огнената стена, стиснал с две ръце високо вдигнатия си меч. Замахна надолу, щом нозете му докоснаха пода, и острието съсече едноокия от рамото до гръдната кост. На лицето на почти разполовения мъж се изписа пълно изумление.
— Огън без топлина — каза Кейнис — не е никакъв огън.
Докато трупът на едноокия се свличаше на пода, а издигнатата от него огнена стена изчезна за миг, парализата на Вейлин се стопи. Той почувства как нечии ръце го вдигат. Крайниците му още трепереха от остатъчна скованост. Баркус и Норта срязаха вървите на Френтис и извадиха парцала от устата му. Освободено от въжетата, момчето подивя, закрещя пълни с омраза проклятия към безжизнения труп на едноокия, грабна ножа му и започна да го мушка отново и отново.
— Смрадливо копеле! — крещеше момчето. — Мислиш си, че можеш да ме накълцаш, гнусна отрепко!?
Вейлин махна на другите да се дръпнат и да оставят Френтис да се гаври с трупа, докато момчето не загуби сили и не се строполи върху мъртвеца, окървавено и изтощено.
— Братко — каза Вейлин и сложи ръка на рамото му. — Трябва да се погрижим за раните ти.
— Сестра Шерин още е на юг — каза брат Селин на Вейлин на портата на Петия орден. Очите му се стрелнаха към Френтис, който висеше окървавен и в безсъзнание между Баркус и Норта. — Инструктор Харин е поел задълженията ѝ. Елате, братя. — Отвори широко вратата и ги подкани да влязат. — Ще ви отведа при него.
Инструктор Харин прекара повече от час в шиене и бинтоване на порязванията по тялото на Френтис и ги изгони от стаята, когато непоисканите им съвети и постоянните им въпроси станаха прекалено досадни. Вейлин откри аспект Елера да чака в коридора.
— Виждам, че денят ви е бил тежък, братя — каза тя. — В трапезарията ви очаква храна.
Нахраниха се мълчаливо: присъствието на толкова членове на Петия орден задушаваше разговора им. Лечителите се взираха в мрачните натрапници със сини роби, няколко познати физиономии поздравиха Вейлин и получиха в отговор само отсечено кимване. Масата им беше отрупана с храна, но Вейлин откри, че няма апетит. Ръцете му все още трепереха от онова, което му бе причинил едноокият, а гледката на вързания и кървящ Френтис продължаваше да заема основно място в мислите му.
Аспект Елера дойде при тях след около час.
— Инструктор Харин казва, че брат ви ще се възстанови. Ще се наложи да остане при нас няколко дена, докато се излекува.
