— Той буден ли е, аспект? — попита Вейлин.
— Инструктор Харин му даде сънотворно. Би трябвало да се събуди на сутринта. Тогава ще можете да го видите.
— Моите благодарности, аспект. Мога ли да ви помоля да пратите вест до нашия орден? Аспект Арлин ще очаква доклада ми.
Тя прати брат Селин до дома на Шестия орден и им даде стая в източното крило. Вейлин настоя да остане при Френтис. Кейнис чакаше заедно с него, докато другите спяха, и за да си запълва времето, си чистеше оръжието. Беше положил меча и ножовете си на пода, металът им блестеше на светлината на свещта, и прокарваше парцал по всяко острие с педантично внимание. Белег бе затворен в едно празно отделение на конюшнята. Не обръщаше внимание на дадената му храна и постоянно виеше. Жалните му вопли достигаха до тях през стените.
Вейлин изучаваше дългата кама, която бе взел от Френтис — същата, с която едноокият бе нарязал тялото му. По право тя се полагаше на Кейнис, но той бе отказал да я вземе с гримаса на отвращение. Вейлин импулсивно реши да я задържи — това беше хубаво оръжие с непозната направа, острието му бе добре закалено, а дръжката елегантно украсена със сребърна главичка. На предпазителя имаше надпис с непознати букви. Без съмнение беше задморско оръжие. Изглежда, Едноокия бе имал дълга ръка.
— Огънят беше илюзия — каза Вейлин. Гласът му звучеше апатично и глухо в собствените му уши и му напомняше за брат Макрил и разказите му за огън и клане.
Кейнис вдигна очи от оръжията си и кимна, ръцете му продължаваха да плъзгат парцала по остриетата.
— Мрачното — каза Вейлин. — Кръвта, тя му даваше сила. Затова бяха телата.
Кейнис не вдигна очи, но кимна още веднъж, без да спира да чисти оръжията.
Вейлин усети треперенето да се връща в ръцете му, гневът му се разгоря при спомена за безпомощността му пред едноокия. Безпомощност, която не се споделяше от Кейнис. Кейнис можеше да скочи през породения от Мрачното огън и да посече мъжа, който го е призовал. „Знаеш много повече, отколкото ми казваш, братко — осъзна Вейлин. — Винаги е било така.“
— Между нас няма тайни — каза той.
Ръката на Кейнис спря насред движението, докато чистеше меча. Очите му срещнаха очите на Вейлин и за частица от секундата в тях сякаш имаше нещо, нещо различно от привързаността или уважението, които Вейлин обикновено виждаше в очите на приятеля си, нещо почти като възмущение.
Вратата се отвори и влязоха инструктор Солис и аспект Елера.
— Вие двамата трябва да почивате — каза кратко инструкторът и се приближи до леглото да провери състоянието на Френтис. Очите му се плъзнаха по окървавените превръзки, покриващи гърдите и ръцете му. — Ще му останат ли белези, аспект?
— Срезовете са дълбоки. Инструктор Харин е умел лечител, но… — Тя разпери ръце. — Не сме всемогъщи. За щастие мускулите му не са засегнати. Скоро отново ще бъде силен.
— Мъжът, който направи това, мъртъв ли е? — попита Солис.
— Да, учителю. — Вейлин посочи Кейнис. — От ръката на моя брат.
Солис хвърли поглед към Кейнис.
— Мъжът умел ли беше?
— Уменията му не бяха в оръжията, учителю. — Кейнис хвърли несигурен поглед към аспект Елера.
— Говори свободно — нареди Солис.
И Кейнис разказа всичко случило се, след като бяха напуснали Дома на ордена: от странноприемницата „Черният глиган“ до сблъсъка им с едноокия в подземията.
— Мъжът имаше познания в Мрачното, учителю. Можеше да призове илюзия за огън и върза брат Вейлин само с помощта на волята си.
— Но не и теб? — попита Солис, повдигнал вежда.
— Не. Предполагам, че го изненадах, като прозрях през илюзията му.
— Убедихте ли се, че е мъртъв?
— Мъртъв е, учителю — увери го Вейлин.
Инструктор Солис и аспект Елера се спогледаха бързо.
— Чух, че аспектът е била достатъчно любезна да ви даде стая — каза Солис, като се обърна пак към Френтис. — Ще се почувства обидена, ако не я използвате.
Те разбраха, че ги отпраща, станаха и тръгнаха към вратата.
— Не казвайте на никого за това — заповяда им инструктор Солис, преди да излязат. — И накарайте проклетото куче да млъкне!
На сутринта инструктор Солис ги разпита подробно за пътя до леговището на Едноокия и стария храм на Вярата, който бяха открили. Вейлин предложи да го заведе, но получи само твърд отказ. Когато остана доволен от упътванията им, Солис им каза да се връщат в Дома на ордена.
— Брат Френтис… — започна Вейлин.
— Ще оздравее също толкова лесно, ако сте на тренировки, където ви е мястото. До Изпитанието на меча остават само осем седмици, а още никой от вас не е готов.
Те поеха обратно към Дома на ордена без инструктор Солис, който ги предупреди още веднъж да си мълчат, преди да се отправи да изследва находките им. Белег виеше протестиращо, докато го отвеждаха от Дома на Петия орден, и беше нужно много успокояване от страна на Вейлин, за да го накарат да ги следва.
