— Понякога се чудя, дали изобщо някога съм живял без кошмари. Разбира се, че имаше и такова време. Аз не съм луд, нали ме разбирате, само съм разстроен. Нервен съм. Много. Ужасно нервен бях и съм. Но защо твърдите, че съм побъркан?
— Не съм казал такова нещо.
— Не, разбира се, че не — той се усмихна с крайчеца на устата. — Това е Едгар Алан По. От разказа „Сърцето-издайник“ — за един друг нещастен човек. Нещастен до умопобъркване. Аз приличам ли на умопомрачен?
— Изглеждате уморен.
— Цели деветнадесет нощи!
— Знаете ли какво е предизвикало кошмарите ви? — попита Джуд.
— Сега ще ви покажа — той извади една изрезка от вестник, която лежеше на масата, под списание „Таим“. — Прочетете това, докато донеса кафето.
Той стана от дивана и подаде на Джуд статията от вестника.
Останал сам в стаята, Джуд се отпусна на облегалката и прочете:
