Той изрече това междуметие и го остави да виси като точка, поставяща край на неговото участие в разговора.
— Е — повтори като ехо Дона. Въпреки че усмивката й продължаваше да стои на лицето, Джуд видя как започва да изчезва. — Просто исках да ви кажа… колко много ми хареса как помогнахте на жената.
— Благодаря. Беше ми приятно да се запозная и с двете.
— И на мене ми беше приятно — каза Санди.
Дона тъкмо щеше да си дръпне ръката, но Джуд я хвана по-здраво в своята.
— Бързате ли много? Искате ли да изпием по една водка? С доматен сок? — попита той.
— Ами…
— Санди — каза той, — какво ще кажеш за една кола или севън-ъп?
— Дадено!
— А вие? — обърна се той към Дона.
— Да, разбира се. Защо не?
— Мисля, че в „Уелкъм Ин“ имат това, което търсим. Вие пеш ли сте?
— Да, цяла сутрин ходим — каза Дона.
— В такъв случай, ще ви закарам до вратата с моята кола — той стигна с тях до крайслера и видя, че е заключен.
Лари му се усмихваше и умираше от удоволствие. Джуд му показа с жестове да отвори. Прозорецът на предната дясна врата се спусна бавно със свистене.
— Кажи? — попита Лари невинно.
— Те са ни приятелки.
— Може би, но са твои приятелки.
Джуд се обърна към Дона.
— Трябва да го очаровате.
Тя се наведе. Когато очите им бяха на едно ниво, каза:
— Казвам се Дона Хейс — подаде ръката си през прозореца.
Лари я пое, здрависа се бързо и се усмихна напрегнато.
— Признайте си, че сте репортер.
— Работя като туристически агент в една компания.
— Не е вярно.
— Вярно е.
— Така е — потвърди Санди.
— Тебе никой не те пита — отговори й грубо Лари.
Санди започна да се киска.
— А тя коя е?
— Това е Санди, дъщеря ми.
— Дъщеря, значи? Тогава сте омъжена?
— Вече не съм.
— Ааа! Значи сте феминистка!
Санди се обърна, като се смееше неистово.
— Не обичате ли феминистките? — попита го Дона.
— Само с кетчуп — отвърна той.
Когато Дона се засмя, ъгълчетата на устата на Лари започнаха да потръпват от прикрита радост.
— Предполагам… — той преглътна. — Предполагам, че ще бъда изгонен на задната седалка с госпожица Кис-кис — после отключи вратата и излезе от колата.
Дона се качи в колата. Настани се бързо по средата на предната седалка.
— Госпожица Кис-кис може да се разположи сама отзад.
— Най-сетне истинска дама! Запознах се с истинска дама! — Лари седна до нея.
Тя отключи вратата на Джуд, докато Лари се пресягаше да отключи задната врата.
— Накъде сме? — попита Лари, тупайки се по краката.
— Към „Уелкъм Ин“ — каза Джуд. — Ще изпием по нещо и ще обядваме.
— Великолепно! Купон! Обичам купоните — той погледна през рамо. — Не обичате ли купоните, г-це Кис-кис?
— Намирам ги за очарователни — отговори Санди и избухна в нов пристъп на истеричен смях.
Докато минаваха покрай бензиностанцията „Шеврон“, Санди извика:
— Ето я нашата кола!
— Повредена ли е? — попита Лари.
Дона каза:
— Снощи имахме малко произшествие.
— Надявам се, че не е нещо сериозно.
— Просто няколко драскотини.
— Искате ли да спра? — попита Джуд.
— Да, ако обичате.
Спря пред бензиностанцията. Лари излезе от колата, за да мине Дона. След това се качи обратно и затвори вратата.
— Предполагам, че една жена много лесно може да разглоби една кола — каза Лари, като оглеждаше момичето. — Майка ти как успя да го направи?
Джуд не чу отговора на момичето. Цялото му внимание бе погълнато от Дона — от начина, по който слънцето си играеше с буйната й кестенява коса, от вътрешната извивка на гърба и закръглените половини на дупето й, които мърдаха под джинсите, докато вървеше. Пред канцеларията тя се спря с един мъж, облечен в работен комбинезон и самодоволна усмивка. Приказваха. Дона застана на левия си крак и пъхна ръка в задния си джоб. Кимна с глава. С грациозно завъртане последва мъжа до колата, където той отвори предния капак и поклати глава.
Джуд гледаше как косата й се спусна надолу, от едната страна на лицето, докато се навеждаше за да погледне под капака. Изправи се, като продължаваше да говори.
— Аууу — чу той гласа на Санди.
Мъжът затвори капака на колата.
Дона му говореше и кимаше, докато онзи говореше. Тя пъхна и двете си ръце в предните джобове и застана отново на левия си крак. След това се завъртя. Отправи се с големи крачки към колата на Джуд, сви рамене, направи физиономия да изрази негодувание и се усмихна.
Лари излезе, за да я пусне да мине.
— Ами — каза тя на Джуд — все още има надежда, но трябва да изпратят нов радиатор от Санта Роза.
— Това ще отнеме два дни, така ли?
— Каза, че евентуално можем да тръгнем утре.
— Чак утре? — Санди попита разтревожено.
— Няма друг начин, миличко.
— Налага ли се да стигнете някъде бързо? — попита Джуд и подкара колата.
— Не, не конкретно. Просто два дни в този град е с два дни повече, отколкото имахме намерение да останем. Това е всичко.
— Аз съм прекарал дванадесет години в този прекрасен град — каза Лари. — Ще се удивите, ако разберете колко много неща могат да се правят тук.
— Какви например? — попита Санди.
— Най-разпространеният спорт досега е да седиш на ъгъла на двете главни улици и да наблюдаваш как се сменят светлините на светофара.
— Ужас!
— Отседнали ли сте някъде? — попита Джуд.
Дона кимна.
