— Имаме стая в мотела „Уелкъм Ин“.
— Хей, това не е ли радостно съвпадение! — възкликна Лари. — И ние! Всички ли играем бридж?
— Никога не съм играл карти — каза Джуд.
— Не се прави!
— Освен това, вече имаме планове за вечерта.
— Вярно!
— Трябва да свършим една работа — каза той на Дона.
— Само за един ден ли сте в града? — попита тя.
— Може да останем няколко дни. Трудно е да се каже на този етап. Зависи от това как ще тръгнат нещата.
— С каква работа се занимавате?
— Ние работим за… — изведнъж той осъзна, че не иска да лъже. Не и тази жена. Необходимостта да запази прикритието си не беше толкова голяма, колкото обикновено, и не си струваше загубата. — Бих предпочел да не ви казвам.
— Няма проблеми. Извинявайте за любопитството.
— Няма нищо, не се…
— С удоволствие ще им разкажа за нашата работа.
— Лари!
— Ние възнамеряваме да…
— Недей!
— Да убием Звяра.
— Моля? — попита Дона.
— Кеф! — извика Санди.
— Звярът. Чудовището от „Къщата на Звяра“. Джаджмънт Ръкър и аз ще го повалим!
— Наистина ли? — попита Дона, като се обърна към Джуд.
— Вярвате ли, че има Звяр? — попита той.
— Все пак нещо е убило всичките тези хора.
— Или някой — каза Джуд.
— Убиецът на Том Багли не беше човешко същество — настояваше Лари.
— А какво беше? — попита Санди.
— Ще ти покажем трупа му — каза Лари — и тогава сама ще решиш какво е.
— Какво е труп?
— Мъртво тяло, миличко.
— О, отвратително.
— Имаме план — каза Джуд — да открием какво или кой убива хората в тази къща. След това ще се справим с него — той й се усмихна. — Обзалагам се, че не знаехте, че пътувате с двойка безумци. Все още ли сте съгласна да изпиете един коктейл с нас?
— Сега имам нужда да изпия два.
— Извинете — каза Дона. Тя дръпна стола си назад. — Ако питиетата пристигнат преди да съм се върнала, не ме чакайте.
— И аз ще дойда — каза момичето.
Джуд ги наблюдаваше, докато вървяха през препълненото заведение. След това се наведе към Лари. Много тихо му каза:
— Затваряй си устата. Ако още някой разбере за какво сме дошли в града, работата е приключила. Ще задържа предплатата, ще се върна обратно в Сан Франциско и край.
— Но, Джадж. Какво толкова може да стане…?
— Ще загине още някой.
— О, добре. Щом настояваш.
— Настоявам.
Докато си пиеха коктейлите и обядваха, никой повече не спомена „Къщата на Звяра“. Когато вече привършваха, Лари им каза, че знае една пътека, която води през тесен проход надолу към плажа.
След като се наобядваха, всички заедно отидоха до рецепцията на мотела и се регистрираха за още една нощ. След това се разделиха, като оставиха Дона и Санди да си облекат банските костюми. Джуд се отпусна на леглото, с кръстосани крака и ръце, сгънати под главата. Заспа.
— Ето ги! — съобщи Лари, като го събуди. Неспокойният мъж се махна от прозореца и се огледа в огледалото на тоалетката. — Как изглеждам?
Джуд се взря в ризата на червени цветя и белите къси панталони.
— Липсва ти панамена шапка?
— Не успях да взема всичко необходимо.
Излязоха от бунгалото. Лари се спусна напред да посрещне двете дами, а Джуд остана назад, за да огледа Дона. Тя носеше синя риза с навити ръкави. Под висящите краища на ризата се виждаха краката й — стройни и мургави. Беше без бански костюм.
— Надявам се, че под блузата не си „натюр“ — каза Лари.
— Почакай и ще видиш.
— О, моля те, позволи ни да надникнем. Само мъничко.
— Не може.
— Моля те.
Санди се превиваше от смях и замахна с дънковата си чанта към Лари. Той се завъртя и се наведе. Чантата го хлопна по гърба.
— Жестоко джудже! — извика той.
Момичето отново започна да върти чантата.
— Стига толкова, миличко.
— Но той е необикновен — каза Санди задъхано, продължавайки да се смее.
— Винаги ли се държи така? — Дона попита Джуд.
— Запознах се с него едва снощи.
— Наистина ли?
— Джаджмънт никога не лъже — каза Лари.
Качиха се в крайслера на Джуд и Лари започна да го упътва как да стигнат до крайбрежната улица покрай бензиностанцията „Шеврон“, покрай „Ресторанта на Сара“ и надолу, през още две пресечки с магазини. От лявата страна, пред тях, се изпречи „Къщата на Звяра“. Разговорите и смеховете внезапно секнаха, но никой не спомена къщата.
Лари пръв наруши тишината.
— Свий вдясно — по онзи черен път.
Джуд зави.
— Тук ли живее майката на Аксел? — попита Санди, сочейки към тухлената къща.
— Да — каза Дона.
Джуд погледна към тухлената къща отляво и видя, че е без прозорци.
— Странно — промърмори той.
— Наистина — каза Лари и попита Дона: — Откъде познаваш Аксел?
— Той ни докара снощи в града?
— Странна птица е.
— Той е със забавено развитие — обясни Санди.
— Естествено, с майка като Маги Куч…
— Какво?
— Майката на Аксел е Маги Куч, собственицата на „Къщата на Звяра“, екскурзоводката на обиколките.
— Така ли?
— Да.
— Омъжила ли се е повторно след убийствата? — попита Дона.
— Карай вдясно, Джадж. Не, но е имала връзки. В града се предполага, че Уик Хапсън е бащата на Аксел. Той работи за Маги от самото начало и живеят заедно.
— Мъжът, който продава билети на касата? — попита Дона.
— Точно така.
— Приятно семейство — каза Джуд. — Къщата няма прозорци.
— Наистина няма.
— Как така? — попита Санди.
