Тя влезе в килера и клекна. Повдигна червения капак на едната раница. Пъхна ръката си вътре и започна да тършува. Извади набито ново твърдо въже за простор.
— Няма ли още? — той взе въжето от нея и го хвърли зад себе си.
— Това не ти ли стига?
— Провери в другата раница.
Тя посегна към другата, без да затвори първата. Докато отваряше капака, ръката й изведнъж замръзна.
— Недей! — Рой хлъзна острието на ножа по косата й, докато върхът му стигна до врата.
Тя си пое бързо дъх. Като продължаваше да държи ножа във врата й, Рой се наведе. Пресегна се през рамото й и извади от раницата брадва с дървена дръжка. Острието беше поставено в кожен калъф. Хвърли брадвата зад себе си. Тя падна тежко на килима.
— Добре, хайде сега вземи другото въже.
Карън потърси в раницата и извади друго намотано въже, което много приличаше на първото, само че беше сиво и меко, защото беше употребявано.
— Ставай!
Тя се изправи.
Рой я извъртя с лице към себе си.
— Дай си ръцете.
Дръпна въжето. Пъхна ножа в колана си и завърза здраво ръцете й. Направи крачка встрани от нея, отпускайки въжето. След това вдигна брадвата и резервното въже. Дърпайки въжето, той я изведе от стаята и в дъното на коридора намери голямата спалня. Вкара я вътре.
— Познай какво следва сега — каза той.
— Не съм ли малко стара за теб?
Той се ухили при спомена за Джони.
— Твърде стара си за мен — каза той.
Поведе я по килима към големия гардероб. Отвори вратата му наполовина и блъсна Карън до стената. Между тях стоеше вратата на гардероба и той прехвърли въжето от горната й страна и го дръпна.
— По дяволите! — промърмори тя.
— Млъквай!
— Рой!
Той дръпна въжето. Вратата се блъсна в него, когато Карън я удари от другата страна. Видя пръстите й върху горната част на вратата. От вътрешната страна нямаше дръжка. По дяволите! Спусна опънатото въже надолу по вратата. Пропълзя на земята и го прокара под нея, след това го изтегли отново отпред. Вдигна единия крак на Карън. Тя го ритна. Удари я зад коляното, което я накара да извика. След това прокара въжето между краката й и го кръстоса на десния й крак. Завърза го за дръжката, близо до хълбока.
Направи крачка назад и се наслади на работата си. Карън стоеше притисната към вратата, с ръце опънати нагоре. Въжето се появяваше под вратата, някъде по средата, опъваше се под ъгъл и тръгваше нагоре вдясно, към дръжката, като минаваше през крака й.
— Сега, кажи ми това, което искам да знам.
— Какво е то?
— Къде са Дона и Санди?
— Не са ли у тях? — попита тя. Въпреки положението, в което се намираше, гласът й беше запазил саркастичната си нотка.
Рой свали едната презрамка на банския костюм надолу по рамото й, след това другата.
— Не са, и ти знаеш много добре.
— Така ли?
Сряза горнището на банския. Измъкна го между тялото й и вратата.
— Кажи ми къде са?
— Ако не са си вкъщи, аз не мога да… Отряза връзките на долнището. Краищата му се отпуснаха. Тя притисна краката си, за да задържи банския.
— Кога се прибира мъжът ти?
— Скоро.
— В колко часа? — той смъкна банския до глезените й.
— Около четири и половина.
— Сега е едва три. Значи имаме доста време.
— Не зная къде са отишли.
— Така ли? — той се засмя. — Може да се окаже, че издържаш на силна болка. Ще се радвам да ти я причиня. Но нека да ти кажа нещо. Ако обичаш съпруга си, ще ми съобщиш каквото ме интересува, преди да се е прибрал. Щом ми кажеш къде са, ще си тръгна. Нищо лошо няма да ти направя, няма да сторя нищо и на мъжа ти. Но ако съм още тук, когато той се върне, ще ви убия и двамата.
— Наистина не знам къде е.
— Разбира се, че знаеш.
— Не зная.
— Това е много лошо и за двама ви.
Тя нищо не каза.
— Къде отидоха?
На левия й хълбок изряза с ножа една въпросителна и започна да гледа как кърви.
От мястото си на крайбрежната улица, близо до южния край на желязната ограда, Джуд видя как от „Къщата на Звяра“ излязоха няколко души. Последната обиколка за деня беше приключила. Погледна часовника си. Беше почти четири.
Маги Куч излезе последна от къщата и заключи вратата. Слезе бавно по стълбите на верандата, като се подпираше тежко на бастуна. Напрежението да развежда туристите личеше по уморената й походка.
При будката за билети срещна Уик Хапсън. Заключиха и подвижната преграда на входа. След това Уик я хвана под ръка и заедно пресякоха крайбрежната улица. Тръгнаха бавно по непавираната алея и най-накрая изчезнаха в къщата без прозорци.
Джуд извади пура от джоба на ризата си. Разкъса книжната й обвивка, смачка я на топче и я метна на пода на колата. След това от същия джоб извади кутия кибрит. Запали пурата и зачака.
В четири и двадесет и пет старата камионетка излезе на заден ход от гаража до къщата на Куч и пое надолу по алеята, като остави след себе си облаци прах. Зави по крайбрежната улица и се запъти в посоката към Джуд. Той се престори, че изучава някаква пътна карта. Камионетката намали и направи обратен завой.
