— Седни от другата страна — каза той. — С лице към мене.
В този момент тя побягна.
Рой взе калъфа и извади ножа. Хвана го и постави острието между палеца и показалеца си. Хвърли ножа. Той се превъртя и острието му проблесна.
Момичето беше почти стигнало до края на поляната, когато ножът я удари. Рой чу тъпия звук на удара. Чу изненаданото й възклицание и я видя как политна напред.
Той бързо нахлузи обувките. Не завърза връзките. Натика краищата им под езиците и се изправи на крака.
Под обувките му се чупеха клони и борови иглички, докато вървеше към проснатото бяло тяло на момичето.
Дона се събуди от тихо почукване по вратата. Тя надигна глава. Стори й се, че прозорецът не е там, където трябваше да бъде. Този беше отстрани, а не над леглото. Странна стая. Навън все още беше тъмно. Някой чукаше на вратата. От страх й затрепери под лъжичката.
Миг след това разпозна стаята и си припомни всичко.
Джуд. Това трябва да е Джуд.
Отви се и стана от леглото. Беше студено. Нямаше време да търси халата си в тъмното. Бързо пристъпи до вратата и я открехна.
На прага стоеше Лари, в раирана пижама, обвил ръце около тялото си, за да се предпази от студения вятър.
— Какво има? — прошепна тя.
Стомахът й се беше свил на топка от уплаха.
— Джуд се върна. Ранен е.
Тя погледна през рамо към леглото на Санди. Реши да не я събужда. Завъртя кръглата дръжка на бравата и дръпна ключалката. Излезе от бунгалото, хлопна вратата и провери дали е добре заключена.
Докато вървеше през паркинга след Лари, усети хладния вятър и лекото полюляване на гърдите си под нощницата, сякаш беше гола. Все едно. Единствено Джуд я интересуваше в този момент. Освен това ще облече някоя негова дреха.
— Много ли е зле? — попита тя.
— Звяра го е нападнал.
— О, боже! — спомни си восъчните фигури — разкъсани и окървавени.
Лари отвори вратата на номер 12. Нощната лампа между леглата беше запалена, но те бяха празни. На едното очевидно никой не беше спал. Дона огледа стаята.
— Къде е той?
Лари затвори вратата и я заключи.
— Лари?
Дона видя как погледът му се плъзна по тялото й, сякаш беше изненадан и объркан от това, което прозираше под нощницата.
— Той не е тук — каза тя.
— Да.
— Ако си мислиш, че…
— Какво? — попита Лари и вдигна очи от гърдите й.
— Тръгвам си.
— Чакай. Защо? Извини ме, ако съм те притеснил. Аз… аз просто…
— Знам какво си мислеше. Решил си, че можеш да използваш Джуд като примамка, за да ме доведеш тук и да…
— Не, за Бога. Хубава работа — той нервно се разсмя. — Джуд ме помоли да те извикам.
— Добре, къде е той?
— Оттатък.
Тя тръгна след него.
— Джуд не искаше да цапа с кръвта си леглото, нали разбираш.
Отвори вратата на банята. Дона видя купчина дрехи на пода. След това и Джуд, който седеше на ръба на празната вана. Целият му гръб беше в кръв. Тя беше изцапала и задната част на гащетата. Той тъкмо залепваше широк лейкопласт на бедрото си.
— Това ще помогне — каза и погледна към Дона.
Тя застана на колене, опря се на ваната и го целуна. Прокара ръка през влажната му коса.
— Изглеждаш ужасно.
— Трябваше да ме видиш преди да се изкъпя.
— Винаги ли се къпеш с гащи?
— Не исках да те стряскам.
— Разбирам.
Тя отново го целуна, този път продължително, наслаждавайки се на топлината, която желанието изпращаше в слабините й. Искаше й се Лари да ги остави сами.
— Цяла нощ ли ще се натискате — попита Лари. — Все пак той е ранен.
— Ще ми превържеш ли рамото? — попита я Джуд.
— Ей сега.
— Лари е много гнуслив.
— От кръв ми прилошава — каза Лари и излезе от банята.
Дона изстиска една гъба върху раните на рамото му. Водата отми кръвта.
— Звярът ли направи това?
— Нещо такова беше.
— Приличат ми на белези от животински нокти.
— Така ги усетих и аз.
Тя леко попи раните с гъбата.
— Сложи им малко кислородна вода — каза Джуд. — Шишето трябва да е някъде до колената ти.
Дона изсипа лекарството върху раните. То започна да се пени и свисти. После взе голямо парче марля от аптечната чанта, която лежеше върху капака на тоалетната, и покри с нея раните.
— Виждам, че си се подготвил — каза тя и притисна марлята.
— Ъ-хъ.
— Къде другаде да те превържа?
— Това е достатъчно. Благодаря ти.
— Сега нека те измием. Нали няма да си намокриш ранения крак, ако пусна водата?
— Стига да не е много дълбока.
Тя мушна запушалката на ваната и пусна водата. Джуд беше сгънал коляното си и внимаваше да задържи превръзката над покачващото се ниво на водата. Дона затвори крановете и започна да търка гърба му с насапунисана гъба.
— Влезе ли в къщата? — попита тя.
Той кимна.
— Е, това вече е върхът.
— Защо, не одобряваш ли?
— Можеше да те убият.
— Разминах се на косъм.
— Как се измъкна?
— Полях го с газ. Вероятно се е изплашил, че ще се подпали.
Гърбът на Джуд беше чист и гладък. Той се наведе през ваната и я целуна. Мократа му кожа навлажни устните й.
— Готов си — каза тя.
— Благодаря, госпожо. Бихте ли ми подали кърпата?
