Тя му я подаде и го наблюдаваше как попива бедрото си, като внимаваше да не намокри превръзката.
— Ще дойда след минутка — каза той и излезе от ваната.
— Така ли? — попита Дона и се усмихна, като се направи, че не разбира намека да го остави сам в банята.
— Или и ти искаш да останеш?
Тя кимна. Протегна ръка и затвори вратата. Дръжката изщрака, когато я превъртя и заключи.
— Това не е най-удобното място на света — каза Джуд.
— Аз се чувствам добре.
Джуд я погали по ръцете и смъкна презрамките на нощницата. Остави я да падне. Гледката му подейства мигновено. Дона застана на едно коляно и освободи възбудения му пенис, като смъкна гащетата му. След това се изправи гола пред него. Най-напред Джуд я погали с поглед. След това ръцете му се плъзнаха по извивките на раменете, по заоблените й гърди. Притегли я към себе си и тя усети как твърдият му пенис притиска корема й.
Докато се целуваха, ръцете на Дона погалиха гънките на гърба, твърдите сфери на хълбоците му. Премести ръката си отпред и притисна с пръсти тестисите му, дългата гладка плътност на пениса му. Усети пръстите му ниско, между краката си и изстена, когато я погали.
Джуд изрита купчината дрехи настрана. Постла две хавлиени кърпи на пода и Дона легна върху тях с високо сгънати и разтворени колене. Джуд се наведе над нея.
Усети лекото докосване на езика му най-напред върху едното зърно, а после върху другото. След това усети влажен тласък. Джуд проникна дълбоко в нея.
Тя дишаше тежко с отворена уста и се опитваше да не вдига шум. Не искаше Лари да ги чуе. Но дишането й ставаше все по-учестено и тя не можеше да сдържи стоновете, които я разтърсваха. След миг вече нищо не я интересуваше. Пред очите й беше единствено Джуд, върху нея, вътре в нея. Той я изпълваше и галеше до непоносима сладост, която напираше с все сила и накрая преля. Джуд заглуши вика й с устни.
— За бога, какво правихте толкова дълго? — попита Лари, като премести поглед от телевизора.
— А на мен ми се стори толкова кратко — каза Дона с усмивка.
Джуд, който беше само по една кърпа и превръзката, измъкна халата си от гардероба. Облече го и махна кърпата.
— И така — каза Лари. — След като и двамата с Дона сме тук, а и ти си закърпен, ще бъдеш ли така добър да ни разкажеш какво точно ти се случи?
— Ще останеш ли? — Джуд попита Дона.
— Искам да чуя — каза тя, — въпреки че ми е студено. Може ли?
— Разбира се.
Тя отметна завивката на оправеното легло. Седна на него, подпря една възглавница на рамката и се опря на нея.
— Нагласих се — каза тя и дръпна завивките до раменете си.
Джуд им разказа какво се беше случило. Каза им как е наблюдавал къщата откъм хълма; как видял една женска фигура да влиза, проследил я вътре и открил тенекията с газ на стълбището.
— Ха — възкликна Лари. — Каква добра жена! Сигурно е искала да изгори до основи това отвратително място.
— Чудно, защо е чакала досега — каза Дона.
— Причините може да са много. Вероятно е напуснала града след убийствата, за да погребе съпруга си и момчето. Знаеш ли откъде са? — попита той Лари.
— От Розвил, много близо до Сакраменто.
— Трябвали са й само няколко дена, за да ги погребе и да се върне. Какво е правила през останалото време?
— Може би се е опитвала да измисли отмъщението си. След това го е подготвила. Снощи успях да се измъкна през една дупка в оградата. Мисля, че тя самата я е изкопала. Като е приключила с подготовката, вероятно е трябвало да намери начин да се вмъкне и да свърши работата.
Лари се намръщи.
— Защо, за бога, й попречи?
— Не влязох, за да й попреча, а да разбера коя е и какво иска да направи. След това чух писъците.
— О, боже! — Дона усети, че я побиват тръпки, въпреки че беше добре завита. — Много ли беше ранена?
— Беше мъртва.
— Също като останалите ли? — попита Лари.
— Също като момичето в салона. Етел ли се казваше? Тази беше почти в същото състояние, ако можем да вярваме на восъчната фигура. Добре я огледах, след като убиецът… убиецът изчезна.
— Успя ли да разбереш дали я е изнасилил? — попита Лари.
Джуд кимна.
— Беше очевидно.
При мисълта за това Дона стисна крака. Осъзна, че все още усеща Джуд вътре в себе си, сякаш беше оставил отпечатък. Страхът и отвращението й преминаха. За миг се замисли как да направи така, че отново да остане насаме с него.
— Знаех си: че е била изнасилена — каза Лари. — Звярът… това е неговата цел. Да засити сексуалния си глад. Е, мисля, че трябва да съм щастлив. Това ми е спасило живота. Съществото не ми обърна внимание, защото задоволяваше похотта си с Томи…
— Не мисля, че сексът е най-важното нещо за него.
— Така ли? — запита Лари скептично.
— Нека ти кажа моята хипотеза. Мисля, че този Звяр е човек.
— Тогава хипотезата ти е пълен боклук.
— Изслушай ме. Това е мъж, преоблечен като звяр. Костюмът му има лапи с нокти.
— Не.
— Слушай, по дяволите. Ти също, Дона, и ми кажи какво мислиш? Първите убийства, на сестрата на госпожа Торн и децата, са извършени от Гюс Гаучър — мъжът, който са обесили.
— Не, не е така — каза Лари.
— А защо?
— Били са разкъсани от животински нокти.
— Според кого?
— Според снимките от моргата.
