— Ти виждал ли си ги?
— Не съм, но Маги Куч ги е виждала.
— Ако може да й се вярва. Кой притежава тези снимки?
— Предполагам, че Маги.
— Може би ще успеем да им хвърлим един поглед.
— Съмнявам се…
— Добре, ще оставим това, засега. Не е толкова важно. Съдебните заседатели по време на процеса на Гюс Гаучър сигурно са видели тези снимки, изслушали са свидетелските показания…
— Според съдебната хроника в тогавашните вестници, наистина е било така.
— И това, което са чули съдебните заседатели, е било достатъчно, за да го осъдят на смърт.
— Абсолютно.
— Трябва да проверим, но имам чувството, че почти всички са били убедени, че Гаучър е убиецът на Торн, докато не са станали убийствата на семейство Куч, трийсет години по-късно.
— Всичко е било така нагласено, че да си помислят точно това. Нужна им е била изкупителна жертва.
— Не. Нужен им е бил заподозрян. Той е бил най-подходящият. А много е възможно наистина да е бил виновен.
— Нали Гаучър е обесен — каза Дона, — значи той не може да е виновен за нападението над Маги Куч и семейството й.
— Донякъде е виновен. Вижте какво прави Маги след убийствата. Напуска къщата, наема Уик Хапсън и я отваря за посетители като „Къщата на Звяра“. Мисля, че тя и Уик са решили, че ще бъдат по-щастливи без господин Куч. Убиват го по начин, който да напомня убийствата на семейство Торн. Измислят цялата тази история за Звяра като прикритие. Когато виждат какъв интерес предизвиква този измислен Звяр, решават да започнат да печелят от него и отварят къщата за посетители.
Лари поклати глава, но нищо не каза.
— Само едно възражение — каза Дона. — Не мога да си представя коя жена ще убие собствените си деца.
— Да, и мен това много ме озадачава. Всъщност още не мога да си го обясня. За да е правдоподобна историята със Звяра, децата е трябвало да изчезнат.
— Невъзможно е да го е направила. Никоя майка няма да извърши такова злодеяние.
— Нека кажем, че е малко вероятно — поправи я Джуд. — Известни са майки, които са убили децата си. Но по-вероятно е Уик да е свършил тази работа.
— Хипотезата ти е нелепа — каза Лари.
— Защо?
— Защото в къщата има звяр.
— Този Звяр е гумен костюм с животински нокти.
— Не е така.
Дона се намръщи.
— Мислиш ли, че снощи е бил Уик Хапсън.
— Ако е бил той, значи е дяволски силен за мъж на неговата възраст.
— Ами Аксел?
— Не може да е Аксел. Той е много нисък, широк е в раменете, движенията му са доста тромави.
— Тогава кой е бил?
— Звярът — отбеляза Лари. — Не е бил никакъв мъж в гумен костюм, а истински звяр!
— Кажи ни защо си толкова сигурен.
— Просто знам.
— Как така?
— Знам. Звярът не е преоблечен човек.
— Ще ми повярваш ли, ако ти покажа костюма?
Лари се усмихна странно и кимна.
— Разбира се. Стига да успееш. Като ми покажеш костюма, ще ти повярвам.
— Какво ще кажеш за утре вечер?
— Утре вечер ще… — той млъкна, защото някой чукаше на вратата.
Джуд отиде до вратата и я отвори.
— Е, здравей!
— Майка ми тук ли е?
— Да. Влез.
Санди, облечена в син халат, който й беше малък, и с разчорлена от съня коса, влезе в стаята. Когато очите й срещнаха погледа на Дона, тя въздъхна с преувеличено чувство на облекчение.
— Ето къде си била? Какво правиш в леглото?
— Топля се. А ти защо не си в леглото?
— Нямаше те.
— Само за малко — тя погледна към Джуд. — Трябва вече да се прибирам.
Измъкна се от леглото и тръгна със Санди към вратата. Джуд им отвори. Искаше й се да го целуне за лека нощ, да го прегърне и да почувства силата и топлината му. Но не пред Санди. Не и пред Лари.
— Ще се видим утре — каза тя.
— Ще ви изпратя.
— Не е нужно.
— Разбира се, не е нужно.
Джуд вървеше до Дона. Санди се затича напред. Той се приближи и прегърна Дона. От него се носеше лека миризма на сапун.
— Студено е — каза тя. — А ти си толкова топъл.
— Тази сутрин си казала на Лари, че си неомъжена?
— Разведена. А ти?
— Никога не съм се женил.
— Досега не се ли е появило някое свястно момиче?
— Да, в живота ми е имало няколко „свестни“ момичета. Но работата ми… толкова е несигурна. Не исках да налагам начина си на живот на никоя от тях.
— Каква е работата ти?
— Убивам зверове.
Тя се усмихна.
— Така ли?
— Да — той я целуна. — А сега, лека нощ.
Вик на ужас събуди Джуд, Той погледна в тъмнината към Лари.
— Добре ли си?
— Не! — Лари беше седнал и обгърнал е ръце притиснатите към гърдите си колене. — Не, никога няма да бъда добре. Никога! — и започна да плаче.
— Щом оправим тази работа — каза Джуд, — ще се почувстваш чудесно.
— Никога няма да се оправи. Ти дори не вярваш, че има Звяр. От страхотна полза си ми.
— Каквото и да е, ще го убия.
— Дали?
— Нали за това ми плащаш.
— Ще му отсечеш ли главата вместо мен?
— Никакви такива.
— Но аз искам да го направиш. Искам да му отсечеш главата и пишката, и…
— Моля те, престани. Ще го убия. Но нищо повече. Без разни тъпотии с отсичане на глави. Нагледал съм се на кръв.
— Вярно ли? — гласът в тъмнината звучеше изненадано и заинтригувано.
— Работих за малко в Африка. Видял съм много отрязани глави. Един тип ги държеше в хладилника си и обичаше да им крещи от време на време.
