— По-добре ли се чувствате сега?
— Да. Но не бих казал, че съм по-спокоен.
Мондрагон не отговори. Известно време седяха мълчаливо, после Мондрагон каза:
— Това ще ви бъде интересно, мистър Бърн. Брат ви беше и художник. Това бе негова професия, а също и прикритие. Беше получил академично образование, както бихте го нарекли вие. Учил е в Лондон. Не си спомням точно в кое училище. Беше майстор на рисунката. Голите му тела са изящни и са нещо повече от чисто академични упражнения. В тях има… душа. Но най-добър беше в портретите. Те са изключителни според мен. Умееше да прониква отвъд очите на моделите, в съзнанието им. Имаше способността да вижда… зад лицата, което му помагаше да се проявява и като отличен разузнавач.
Непознато чувство обзе Бърн. В устата му загорча. Господи. Чужди един за друг във всичко, освен мига на раждането, той и Джуд бяха гравитирали към една и съща област на изобразителното изкуство — човешкото лице, известно с безкрайното си многообразие, освен в редки случаи като този пред него.
— Вие изключително много приличате на него — продължи Мондрагон. — Освен външната прилика, у вас има много неща, които невероятно напомнят за брат ви. Понякога това е просто жест; начинът, по който обръщате глава, или…
Гласът на Мондрагон постепенно замря и Бърн изпита внезапна дълбока тъга. Миг на смущаващ, неустоим копнеж по нещо неосъществимо. Какво не би дал да можеше да поговори с Джуд! Въпросите, които би му задал, нахлуха в мислите му, надигнаха се като вълна от любопитство, която се разби в хиляди нови въпроси. И съжаление. Съжаление, че невероятното преживяване да имаш брат близнак е непостижимо, пронизало го в момента, в който осъзна, че то е било част от живота му през цялото време.
Бърн имаше славата на самотник, но смътното чувство за изолираност, с което бе живял и което просто бе приел като особеност на характера си, сега му изглеждаше в съвсем друга светлина. Нямаше как да знае от какво е бил лишен при трагични и необясними обстоятелства още с появата си на този свят.
— Мистър Бърн — обади се строго Мондрагон и прекъсна мислите на Бърн. — Пол — продължи той, търсейки по-голяма близост в отношенията им. После млъкна, за да напръска лицето и очите си. Когато облачето искряща мъгла се появи в косо падащата светлина, Бърн почувства промяна в енергийното поле на стаята. — Както вече сам виждаш — продължи Мондрагон, — ти си в уникално положение. Особено от гледна точка на брат ти и ролята му в събитията в Мексико. И още по-точно — по отношение на работата, която остана недовършена поради убийството му.
Мондрагон млъкна и бавно сключи ръце в скута си — внимателен встъпителен жест.
— Не знаем дали Гази Байда е присъствал, или не, но сме сигурни, че той с отговорен за смъртта на Джуд.
Мондрагон вдигна ръка. Мъглата прелетя през светлината.
— Ще ти кажа нещо, Пол — една истина за преследването на хора. Войната има хиляди лица. Зад публичното й лице, зад красивата риторика на политиците, което провокират обществото да изпрати армия и флот в преследване на други хора, се крие истината, че човек като Гази Байда може да бъде притиснат в ъгъла само ако някой друг е обладан от неистовото желание да го види притиснат в ъгъла. Всичко се свежда до мъчителните, неимоверни усилия на един човек срещу друг човек. Винаги е било и ще бъде лично.
Той млъкна и когато заговори отново, от гласа му, долитащ откъм сянката и безликата глава, лъхна сила и твърдост.
— Сигурен съм, че разбираш накъде бия — каза той. — Имаме нужда от помощ, която само ти можеш да ни дадеш. Трябва ни лицето ти, за да открием Гази Байда. От теб се иска само да сътрудничиш на нашите хора, които ще те насочват. Никой няма да иска от теб да бъдеш войник или убиец. Нито да вършиш героични и безстрашни подвизи. Просто ни дай назаем лицето и тялото на Джуд. Помогни ни да довършим започнатото.
Бърн не вярваше на ушите си. Слисването вероятно бе изписано на лицето му. Мондрагон продължи:
Трябва да убедим Байда, че Джуд е жив. Джуд трябва да бъде видян. Той и Байда бяха установили определени отношения. Джуд бе постигнал изумителен успех, убеждавайки Байда да се разкрие пред него. Но което е по-важно — бе спечелил доверието му, на определено ниво, разбира се, не безрезервно, не изцяло, но достатъчно, за да работят заедно. Трябва да запазим тази връзка.
— Това е невъзможно каза Бърн. Заблудата… няма да издържи и десет минути.
— Ще се получи.
— Не е възможно.
— Защо?
— Но как би могло да стане, за бога?
— Отговорите са няколко. Първо: самата му неправдоподобност. Кой би повярвал, че мъж, който има външността на Джуд — говори като Джуд, държи се като Джуд, има същия талант на художник и, за бога, има същата ДНК като него, — не е Джуд? Абсурдността на всичко това ни осигурява огромно преимущество.
— На пръв поглед?